Дами и господа, настанете се удобно, налейте си чаша от любимото си питие (за предпочитане е нещо по-силно) и отделете поне няколко часа на книгата с разкази “Сонет 130” от Ганка Филиповска. Не се оставяйте на предубежденията и предразсъдъците – да, книгата е българска; да, написана е от жена; да, на корицата има червено сърце.
И да, това е една от най-добрите книги с разкази, които съм имала удоволствието да чета. Книга, заради която сутринта се зарадвах на закъсняващия трамвай, а вечерта пренебрегнах чакания цяла седмица епизод на любимия си сериал.
“Сонет 130” е едновременно тъжна, смешна и цинична. И много, болезнено, плашещо реална.Смърт, изневери, примирение, страх, инертност. Ганка Филиповска има невероятно око за житейски истории, за механизмите на битието. И успява да превърне личните трагедии в спираща дъха литература.
Не исках книгата да свършва. По дяволите, не исках нито един от разказите да свършва, макар да копнеех да разплета възлите на съдбите на героите, да открия тайната на тъгата им, да разбера ще намерят ли щастието или ще го подминат – напълно съзнателно, с отворени очи, от страх. В тези разкази има много съжаление по пропуснатите шансове и пропилени възможности.
“Сонет 130” те кара да погледнеш към живота си трезво, без захаросана романтика, но и без мрънкане. Да оцениш това, че си млад и имаш време да изживееш живота си, да поправиш грешките, да бъдеш щастлив. Да се опиташ да бъдеш малко по-добър – към себе си и към другите.
