Тази история разказва за невъзможната чистота,
за погнусата от живота и за любовта, която ви спасява.
Фр. Б.
“Спасителят в ръжта”. Истинско чудо, въплътено в думи, изречения, абзаци и глави. Образи, които проникват в съзнанието, но остават завинаги в сърцето.
Най-обичам простите житейски истини да са казани по гениален начин. Това е “Спасителят в ръжта” (изд. „Дамян Яков“). Книга, която те докосва, която става все по-хубава и по-наситена след всеки следващ прочит; която трябва да четеш през равни интервали, за да си даваш сметка в какво си се превърнал или в какво са те превърнали, защото няма нищо по-силно от живота.
Дж. Д. Селинджър ни разказва за едно 16-годишно момче, което отказва да мечтае за покварата, лицемерието и безсмислието на света на възрастните – до един негодници и мръсници.
И милиони години да имаш на разположение, пак не можеш да изтриеш и половината мръсни думи, написани по стените на целия свят.
Холдън Колфийлд е странен младеж. Може би прекалено романтичен, може би малко чалнат, но със сигурност непокварен и отдаден на своята истина. Той броди по улиците на Ню Йорк. Прави и казва неща, които ни изненадват. Урежда си среща с проститутка, която не посмява да докосне; целува малката глупачка Сали Хейз, а после се държи ужасно с нея; дарява 10 долара на две монахини; мисли много за смъртта. Но най-важното е, че не спира да се движи. Бяга ли от нещо или търси успокоение и спасение от света и от себе си?
Холдън има мечта. Той знае какъв иска да стане, когато порасне. Знае или по-скоро чувства какво трябва да прави с живота си. Вдъхновен от една песен, той иска да спасява децата, които играят в цъфналата ръж, засята на ръба на канара. Нашият герой си има призвание. Той иска да спаси човешкото. Иска да направи невъзможното.
Младежът пуши и пие, недоволства и се възмущава, но всяка негова дума звучи безкомпромисно вярно. Натежава ти на сърцето. Той е дори жесток в правотата си. Единствено децата го омилостивяват и укротяват неспокойния му дух. Холдън е мъдрец, скрит в тялото на пъпчив гимназист, изключен от училище, защото е отказал да се впише в света на “преструванковци” и “подлеци”.
Тази пропаст, към която си полетял, е особена пропаст, ужасия. Този, който пада в нея, никога няма да почувства дъното. Само пада все по-надолу и по-надолу. Това става с хора, които някога в живота си са търсили нещо, което средата им не може да им даде. Затова са се отказали да търсят. Отказали са се дори още преди да започнат да търсят.
За какво всъщност говори мистър Антолини – учител, интелектуалец, женен по сметка и педофил? За поведението на Холдън, което ще доведе до отхвърлянето му от обществото и следователно до падението му, или за чистите души, пропаднали в пропастта на живота.
С приближаването до края на пътуването настроението става все по-меланхолично и напрегнато, за да стигнем до последната глава:
Право да си кажа, сам не зная какво да мисля. Съжалявам, че го разказах на толкова много хора. Едно само зная, че ми е мъчно за всички тези, за които ви разказах.
Холдън прави няколко важни открития по пътя: 1) ако е свободен, човек задължително е самотен; 2) абсолютната свободата е невъзможна; 3) истинската душевна чистота, ако я има, помръква с годините; 4) да жертваш себе си те прави мъж; 5) за някои хора си струва да зарежеш всичко и да пораснеш.
Холдън Колфийлд възмъжава. Взема “правилното” решение, за да спаси най-невинната душа, която е срещал. И, парадоксално, верният избор ще го унищожи. А може би няма?
Някои критици определят книгата като детинска, а авторът й като „най-големия ум, останал на нивото на гимназията“. Не съм съгласна. За мен “Спасителят в ръжта” е съвършена творба, неспирен поток на вдъхновение и учител по доброта и любов.
Можете да вземете тази книга от Ozone.bg.
