Почитателите на Ю Несбьо знаят що за образ е главният му герой старши инспектор Хари Хуле. За останалите: намусен алкохолик с внушителен ръст, работохолик, но не особено популярен сред колегите си, с особен метод на работа, който малко или много предвижда поставяне на мястото на преследвания престъпник.
Шефът на полицейския отдел, Бярне Мьолер, напуска работата си в Осло и се мести в Берген. Така Хари е принуден да се съобразява с новия началник, чийто стил на работа е съвсем различен и не е склонен да приеме чудатостите на подчинения си.
Така десетина дни преди Коледа войник от Армията на спасението е застрелян на улицата докато раздава безплатна супа. Изглежда обаче жертвата е убита погрешка, а професионалният убиец с името Малкия спасител се връща да довърши задачата си.
Както повелява традицията, полицейското разследване е напрегнато, претърпява многобройни обрати, а за някои колеги на Хуле и смъртоносно. Методът на работа на Хари води до редица прозрения и то не само що се отнася до разследването и убиеца, но и до моралните граници включително на самия Хари и бившия му шеф Мьолер.
Нещо, което харесвам в романите на Несбьо, и за радост е характерно за тях, е присъствието на някакъв социално ангажиращ елемент. В случая това е съдбата на бежанците във Вуковар по време и след войната в бивша Югославия. Не че авторът задълбава кой знае колко сериозно в темата, но поне подтиква към размисъл.
Със „Спасителя“ Ю Несбьо гарантирано ще ви предложи спасение от скуката. Интригата е качествено заплетена и макар още около средата подозренията на читателя да се съсредоточават около няколко персонажа, авторът успява да предложи изненадваща развръзка. Лично аз смятам, че тя можеше да дойде и около 150-200 страници по-бързо, но пък няма и закъде да бързаме толкова през дългите летни дни.
