„Списъкът на живота“ от писателката Лори Нелсън Шпилман (издателство „Книгопис„) е втората книга, която захващам и в която се говори за една рязка промяна на досегашния начин на живот. За осъзнаване на скритите ти желания. За споделянето им с най-близките ти хора… И все се сещам за Лори от „Малки жени“ (екранизацията от 1994 г. по едноименния роман на Луиза Мей Олкът), когато той подарява на сестрите Марч една пощенска кутия за оградата, за да споделят вътре най-съкровените си тайни.
Историята накратко: Майката на Брет Болинджър губи битката с рака. Когато трите й деца се събират при младия адвокат Брад, за да им разкрие завещанието, се оказва, че Брет не само не наследява компанията на майка си, ами е и лишена от наследство. Освен ако… не изпълни в определен срок списъка с мечти и цели, който е съставила, когато е била на 14 години. Или поне незадрасканите точки от него като „да си купя кон“, „да се влюбя“, „да имам дете“ и още няколко, с които няма да ви запознавам, за да оставя малко и за вас.
Нещата започват да се случват магически лесно, и не само това, ами и точно както тя ги иска. След всяка една изпълнена цел, главната героиня получава запечатан плик с писмо от майка си. Има съвпадения, случайности, знаци на съдбата. На моменти имаш усещането, че майката е нагласила сбъдването на желанията и осъществяването им, че всичко е дирижирала, още докато е писала писмата.
Книгата е прекрасна, сладка, бонбонена чак. Толкова много четох и слушах за нея, че не ме изненада факта, че не съм чак ТОЛКОВА възхитена. Романът е приятен, забавен, има интересни герои. Въпреки това не бях дълбоко трогната от него, може би защото самата аз се намирам в такъв етап от живота си, когато правиш равносметки (и то не навръх Нова година), приключваш по собствено желание с нещата, които не те удовлетворяват и освобождаваш място за новите предизвикателства. Защото списъкът на живота не бива да се забравя – трябва да си го преглеждаш на няколко месеца, ей така, профилактично, за да видиш докъде си стигнал със задачките, плановете, мечтите, трябва ли им update или тотален uninstall и install на новата мечта. Не е нужно да обърнеш внимание на желанията на душата, сърцето и разума си само защото си загубил близък човек или си лишен от наследство…
Книгата на Лори Нелсън Шпилман не разтърсва из основи, но се чете леко, историята те завладява, кара те да бъдеш състрадателен, добър, обичащ, борещ се. Няма излишни драми! Чувството за хумор е свежо! Например: един от кандидатите за мъж на живота на Брет е световен експерт по въпроса за завладяването на България от Византийската империя. Или това, че дъщерята на Брет е кръстена Остин Елизабет. И макар и двете имена (и Остин, и Елизабет) да се свързани с историята и героите в „Списъкът на живота“, не ви ли напомнят и на героинята Елизабет на Джейн Остин?
Имало едно време… Точно това са трите думи, с които мога и искам да опиша настроението, което носи тази книга – приказно. И да, прочетете я! Ако сте на прага на осмислянето на живота си, ако имате нужда от различна гледна точка, заповядайте из нейните страници, дори това да имате кон да не е ваше скрито и съкровено желание. Ако ли пък знаете какво искате да постигнете и сте тръгнали по пътя към осъществяването му, то историята ще ви достави наслада, лека гордост – been there, done that – и ще ви накара да се усмихвате съзаклятнически.
