Една от най-мащабните фентъзи поредици, писани някога, най-сетне приключи! Това е краят на една епоха в много отношения, както за историята в „Колелото на времето”, така и за всички почитатели на поредицата. Самата аз я чета вече 12 години и докато аз растях и се променях, влюбвах, разлюбвах, борех се със страховете си, търсех пътя си, така и всички мои любими герои от „Колелото на времето” се променяха и развиваха.
Това, което всички фенове със затаен дъх чакаха последните години, най-сетне е реалност. И аз имах възможността, седмица след излизането на „Спомен за светлина”, да разтворя страниците и да видя края на третата епоха и Тармон Гай Дон. Тъй като не искам да разкривам какво се случва в книгата, ще се опитам да дам достатъчно информация, за да ви държи любопитни, но без да разкривам конкретни подробности.
В основната си част „Спомен за светлина” е описание на Тармон Гай Дон – Последната битка. И, о, да, епично е и те разтърсва из основи! Има военни стратегии, битки, героични подвизи и саможертви, това, което се очаква от последния и решителен сблъсък между силите на светлината и на мрака. Определено е плюс, че всичко е описано достоверно и с достатъчната доза адреналин и неочаквани обрати, които да те държат в напрежение, но без да се набляга на кървавите и доста реалистични подробности, както е в „Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин.
От това, което мога да разкрия, без да развалям интригата е, че най-сетне ще се реализират пророчествата и виденията на Мин. Ще се появи така митичният народ на Шара. Почти всички герои, които бяха въведени в поредицата, къде с по-силно, къде с по-слабо присъствие, се появяват в романа. Уви, някои са само бегло споменати, а на някои така и не става ясна съдбата. И да, последният спойлер: ако досега всеки път добрите герои се измъкваха невредими, това е последната битка и част от тях умират. За някои аз горчиво съжалявах и не исках да прочета за тяхната смърт. Но колкото и да не ми се иска да призная, това е правилният начин – война е, няма справедливост, а просто съдба – би било крайно нереалистично абсолютно всички да оцелеят.
Като всеки читател, и аз си имам любими герои и един от тях е Лан, на който в „Спомен за светлина” са посветени повече глави и има една изключителна сцена, която ме изпълни с възторг. Ще кажа, че Лан е моят герой, истински мъж, истински боец, истински господар на меча!
И естествено най-сетне ще се види сблъсъка между Ранд и Шайтан, чийто изход ще реши и съдбата на света. Много въпроси ще получат своя отговор, но повярвайте ми, след като затворите и последната страница, още толкова въпроси ще продължат да се въртят в ума ви. Защото книгата дава отговор само за изхода от последната битка, но какво се случва с героите после остава с отворен край. Каква ще е съдбата на Бялата кула и на Черната кула, след като сайдин е прочистен и Айез Седай са обвързани с Ашамани? Това е само един от въпросите, които ме вълнуват. Другите биха разкрили какво се случва и ще ги запазя засега за себе си.
За съжаление със смъртта на Робърт Джордан няма да видим планираните от него още няколко романа, свързани с „Колелото на времето”, които вероятно щяха да описват света след Тармон Гай Дон. Едната от историите щеше да обхваща приключенията на Мат и Тюон, което със сигурност щеше да разкрие бъдещата съдба и на други герои от поредицата.
Няма да убеждавам никого в стойността на „Спомен за светлина” и цикъла „Колелото на времето”, нито защо си заслужава да бъде прочетена. Има достатъчно изписано из форумите „за“ и „против“ поредицата, пълна информация за героите, какво се е случило в книгите и т.н. За мен (а и не само) това си остава една от най-мащабните фентъзи истории писани някога, с детайлно и изключително добре развит свят, държави, герои и оригинална идея! История с достоен завършек, който видя бял свят 22 години след излизането на първата книга.
„Спомен за светлина” ме зарадва и натъжи едновременно, защото от една страна прочетох края, но от друга – това беше сбогом с много любими герои. Обзе ме чувството, което обхваща всеки страстен читател, след като затвори последната страница на книгата, която го е вдъхновила и попаднала сред онези специални книги, които остават в сърцето и спомените му завинаги. На всички искам да пожелая приятно предстоящо четене!
