Да, знаем, че изглежда плашещо и силно, но наистина имаме книжно проучване, идващо от българското Черноморие, което се изправя директно срещу оповестяваните класации на различните книжарници. Така е – едно си купуват хората, друго си носят да четат на плажа, комбинирайки и със стари четива. Писмото ни беше пратено от нашия добър приятел Благой Иванов, който работи в „Изток-Запад“, а през ваканцията е поработил явно и като импровизиран социолог. Да видим!
Дали защото съм луд, дали от библиофилска патология, може би заради работохолизъм… или просто за чисто удоволствие, но реших да направя едно книжно проучване на плажа онзи ден. :) Обиколих целия Бутамята на Синеморец и говорих с над 50 души, задавайки им въпроса „Какво четете на морето?“.
Целтами беше да видя доколко различните класации, които се публикуват в интернет, съвпадат с това, което всъщност българинът чете. Отделно, искаше ми се просто да сверя какви са плажните настроения, а и самото упражнение се оказа голям кеф, тъй като размених доста впечатления, мнения и страсти с плажуващите.
Та, ето на какви заглавия попаднах:
– Ни мъж,ни жена, Мод Марен
– Най-новата книга за езика на тялото, Алън Пийз & Барбара Пийз („Езикът на тялото в любовта“, съвсем скоро и с ревю в Аз чета – б.ред.)
– Звездният отбор, Джон Гришам
– Последният жив, Дейвид Балдачи
– Лудост, Калин Терзийски (единствената книга, която видях 2 пъти)
– Дневникът на един Дръндьо (първите 3 тома), Джеф Кини
– Лакомото мече, Емилиян Станев
– Зелено и златно, Силвия Чолева
– нещо на Паулу Коелю
– Бавно изгаряне, Джули Гаруд
– Вечеря за двама, Майк Гейл
– Физиология на брака, Оноре дьо Балзак
– Стратегията „Банкрофт“, Робърт Лъдлъм
– Една година в Прованс, Питър Мейл
– Generation „П“, Виктор Пелевин
– Дневниците ни със Слава Севрюкова, Иво Лозенски
– 1984, Джордж Оруел
– Плаване с „Ослепителни“, Джек Лондон
– Дан за ангелите, Марина Юденич
– Първороден грях, Тасмина Пери
– Български хроники, Стефан Цанев
– Танц с дракони, Джордж Р. Р. Мартин
– един от томовете на Съкровищата на тракийските царе, Йорданка Николова
– Господството на Борн, Робърт Лъдлъм & Ерик ван Ластбейдър
– Шестият, Дейвид Балдачи (засякох да я четат и на английски)
– Третата тайна, Стив Бери
– Момчетата на Ананси, Нийл Геймън
– Сборът на дните, Исабел Алиенде
– Девет разказа, Дж. Д. Селинджър
– Америка и американците, Джон Стайнбек
– 3 секунди, Андерс Руслунд § Бьорг Хелстрьом
– Къщата на морския бряг, Валантайн Уилямс
– Яж, моли се и обичай, Елизабет Гилбърт
– Една ясна лятна сутрин, Джеймс Хадли Чейс
– Искаш ли да останеш жив?, Джеймс Хадли Чейс
– Железният светилник, Димитър Талев
– Айсбергът на смъртта, Джеймс Ролинс
– Петдесет нюанса сиво, Е. Л. Джеймс
– Пиеси, Хенрик Ибсен
– Ехо парк, Майкъл Конъли
– Фараон Ехнатон, Георгий Гулиа
– Парижки роман, Даниел Стийл
– Брегът на тъмната вода, Нора Робъртс
– Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния, Алън Пийз & Барбара Пийз
– Откат, Захари Карабашлиев
– нещо на Кристофър Райх
– Хари Потър и Нечистокръвния принц, Джоан К. Роулинг
– Шогун, Джеймс Клавел
– 10 малки негърчета, Агата Кристи
Както се вижда, трилърово ориентираните заглавия преобладават, най-вече криминално-трилъровите, както и българските автори + тук-таме „женски“ неща.
Имаше, разбира се, и доста чуждоезични книги на западни автори, предимно на английски, сред които: Брам Стокър, Никълъс Спаркс, Ървин Уелш, Ф. С. Фицджералд и др. Някои обаче се четяха от чужденци, така че не съм наблягал на тях в списъка.
На съседния плаж пък, който е при устието на р. Велека, мернах един тип да чете „От Александрия до интернет“ на Иън Макнийли & Лиза Улвъртън, като „Изток-Запад“ беше отсрамено и от мен самия (с Антъни Бърджес и „Портокал с часовников механизъм“), а моите друзя (гадже, приятел и гадже на приятел) четяха съответно: „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, „Закуска за шампиони“ на Кърт Вонегът и „Прах от мечти“ на Стивън Ериксън.
Струва ми се, че има смисъл в подобни проучвания и занапред мисля, че би било добре те да станат традиция – както при издателствата, така и при различните литературни медии. Освен, че е любопитна, тази анкета е и полезно калиброване, което дава ясна представа за поне една част от книжния пазар в България.
Ако трябва да допълним Благо, с анализа на „класацията“, вкусовете са много и различни, а и нещо не виждаме модерните бестселъри в списъка. С изключение на „50 нюанса сиво“, примерно. За сметка на това, класики – колкото щеш. Доволни сме от това! (Със сигурност повече от този списък, отколкото от списъка, който Алекс би могъл да изготви от четивата на съплажуващите по време на неговото „море“. Не, не искате да знаете :)
P.S. Много ни се иска да разберем девойката от картинката какво точно чете, че много добре изглежда…
