Какво се случва с хубавите книги? Правят филми по тях, ако сюжетът го позволява. Какво се случва с хубавите филми? Пълнят дълго време киносалоните или дълго време задържат цели семейства пред телевизора. И понякога, но съвсем рядко, правят книги по тях. Но само по най-добрите!
Забавлявах се с начинанието на Ваня Щерева да превърне епизодите от определено най-успешната българска телевизионна поредица в роман почти през цялото четене на „Стъклен дом“. Разполагаш със сценарий, имаш няколко серии за гледане, после сядаш пред компютъра и трябва да създаваш чудеса. Разчиташ на своето въображение единствено за кадрите, в които няма пряка реч. О, да Ваня би била перфектен „писател в сянка“. И като писател извън сянка се е справила чудесно със задачата, не мога да си кривя душата.
Литературният вариант на „Стъклен дом“ е подготвен много добре от писателска гледна точка и би станал бестселър за родните стандарти дори зад него да не стояха най-голямата телевизия, най-голямата продуцентска къща и едно от най-големите издателства у нас.
Героите в книгата са същите онези, които цяла България гледа от половин година насам всяка понеделник вечер. И са съвсем различни – репликите са също толкова резки и летящи, но тук премълчаното „говори“ в пъти по-високо. Всичко онези неправилни съспенсови накъсвания на филма са „монтирани“ в книгата на Ваня по много по-добър начин. А въпросните герои – често те са предадени просто като проекции на своите предмети. Точно каквито отношенията помежду им – всеки си живее в своя собствен свят, защото в такова време живеем, защото такова ни е обществото, защото it’s all ’bout business…
Тази книга е страхотен маркетингов продукт – както се прави по света. С качествена промоция и много близък досег с публиките. Искрено се надявам, че продуцентите ще осъзнаят колко силен удар е това и ще се справят още по-добре с тайминга на втората част. Като например, няколко седмици преди края на втория сезон. И да, „Стъклен дом“ е книга, която наистина си заслужава да „изгледаш“.
