Гледали ли сте филма „50 първи срещи”? В него главната героиня Люси страда от рядка форма на амнезия, която не й позволява да помни повече от 24 часа. Затова всеки път, когато Люси се събуди, тя се чувства все едно е учителката, която е била, преди да получи травмата, заличила дългосрочната й памет. Това, от своя страна, се превръща в сериозен проблем за Хенри, който е влюбен в Люси и на когото се налага да излиза с нея на 50 първи срещи, преди да спечели сърцето й. Хепи енд.
Това беше първото нещо, което изникна в ума ми, когато започнах да чета анотацията на „Преди да заспя” (изд. „Обсидиан“). „Господи, защо някои автори си мислят, че могат да пробият на пазара, като копират чужди идеи?!” – казах си наум и бях на път да зарежа книгата на рафта „Книги, подходящи за четене, ако нямаш нищо друго под ръка” (да, наистина имам такъв рафт), когато погледът ми попадна на следните няколко изречения:
„При всяко събуждане тя е със съзнанието, че е на двайсет години, и се плаши от мъжа, когото вижда в леглото си. „Аз съм Бен, твоят съпруг – казва той. – Женени сме от години.” Окуражена от един психиатър, за когото Бен не подозира, Кристин започва да си води дневник. Но с всеки изминал ден, описан в него, нещата й изглеждат все по-странни. А от един момент нататък и страшни, защото на първа страница тя е добавила: „Не се доверявай на Бен.”
Така че върнах мислите си за плагиатстването назад, зарязах книгата, която по това време четях, и потънах в „Преди да заспя”. Точно 2 дни и 384 страници по-късно осъзнах, че това е един от най-вълнуващите и едновременно с това провокиращи размисъл романи, на които съм попадала. Загадъчен и мистериозен, увличащ и интригуващ, той е точно онова, което му трябва на човек, когато има нужда от свежа глътка оригиналност в понякога скучното ежедневие. Защото това е книга, която не просто разглежда интересна тема, но и успява да накара читателя да съпреживее с героинята любопитството, съмненията й и тихия й ужас, че нещо не е както трябва.
„Преди да заспя” може да бъде определена по много начини. Тя е психологически трилър и любовна история едновременно. Тя е философско и в същото време разпускащо четиво. Тя е много неща, но преди всичко роман, който някой ден ще прочета отново.
И не, не е случаен фактът, че в това ревю не споделям нищо за сюжета на книгата. Това е така, защото не искам да развалям изненадата ви, когато вие самите я прочетете. И да, сигурна съм, че един ден ще я прочетете и ще разберете мотивите ми :)
