Има книги, които с излизането си стават популярни в социалните мрежи. Рядко обаче виждам роман, който да предизвика такава сензация, както „Алхимизирани”…
Криминални романи чета още от времето, когато връстниците ми се вълнуваха от „Здрач“. Не ме разбирайте погрешно, именно аз бях човекът със…
Понякога най-важните разговори започват едва когато намалим звука и оставим думите да имат собствен пулс. Срещата ми с Яп Робен е от…
Когато преди Пролетния панаир на книгата екипът на „Аз чета“ подготвяше списъка със заглавия, които иска да си купи, аз вече бях…
„Да разкажеш за една смърт, е не по-лесно от това да я преживееш.“ Из „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов Навечерието на…
Ще започна със скандално признание, достойно за отнемане на книжен бадж: не харесвам особено Панаира на книгата. И да, въпреки това ходя….
Най-любимото ми място за четене е във влака. И каква случайност – при последното си пътуване избрах новата книга на Бакман за…
Някои книги идват с трясък. Други – като „Смок“ (изд. „Сиела“) – идат като съседката отдолу в неделя по обед: с тавичка…
След ревюто за „Да ти бъда тяло“ (изд. „Жанет 45“) предупредих главната ни редакторка Диляна Денева, че да напиша текст по-малко от…
Преди няколко седмици пътувах по „Улицата на прасковите“ с Фицджералд. Аромат на прах, отворени прозорци, някаква разпасана южняшка романтика, в която колата…
