Изпепеляващо добър „Танц с дракони“

„Танц с дракони“ (изд. „БАРД“) е петата поредна книга от величествения епос на Джордж Р.Р. Мартин „Песен за огън и лед“. За съжаление, това е и последната издадена книга от поредицата засега. Предстоят два нови романа, които всички очакваме с огромно нетърпение: „Ветровете на зимата“ и „Мечта за пролет“, а междувременно се наслаждаваме и на четвърти сезон на сериала „Игра на тронове“ по HBO. Е, в сериала Тирион не е точно „джудже с половин нос“, а по-скоро само с белег от окото до брадичката, но пък сигурно щеше да е стряскащо да бъде представен на зрителите в истинската си светлина, описана от автора.

Както самият Мартин пише в началото на „Танц с дракони“, романът се завръща към събитията след третия том на поредицата, „Вихър от мечове“, и върви успоредно с историята на четвъртата книга, „Пир за врани“. Или казано с други думи, „Пир за врани“ и „Танц с дракони“ не са последователни, а по-скоро успоредни, т.е. книгите са разделени „географски, а не „хронологично“. Разликата е, че „Танц с дракони“ е доста по-обемна и съответно покрива по-голям времеви период.

Докато в предишния том действието се въртеше предимно около Кралски чертог, Железните острови и Дорн, в „Танц с дракони“ авторът завихря доста бурен вятър от случки, свързани с героите, които отсъстваха в „Пир за врани“, а именно Джон Сняг, Церсей, Тирион и Денерис. Мартин ни отвежда на север до Черен замък и Вала (и отвъд него), през Тясното море до Пентос и Робския залив.

Романът започва с едни от най-интересните герои – първите три глави са за Тирион, Денерис и Джон Сняг. В сюжета се завръщат също Бран и Аря, като и двамата претърпяват сериозно личностно развитие до края на книгата, наред с Денерис и Джон, които също значително израстват като образи.

В „Танц с дракони“ имаме пак и герои от Дорн с ключово значение – принц Куентин Мартел. Разбираме какво се случва и с Аша и Теон Грейджой. Станис и Давос не остават на заден план от действието нито за миг, както и представителите на дома Болтън. На Джайм обаче има посветена само една глава.

Виктарион Грейджой е друг герой, който се завръща ударно в събитията, за да покаже на какво е способен, плътно следван от Баристан Селми, който се оказва не по-малко значим за сюжета. Или както казва Мелисандра: „Всеки човек, който върви по земята, хвърля сянка над света. Някои са тънки и слаби, други са дълги и тъмни.“

Всичко това се случва, докато Тирион преминава през безброй интересни предизвикателства и приключения, а съдбата на кралица Церсей понася значителен и неочакван обрат, защото „Някои неща в Играта на тронове могат да се променят бързо.“

Накратко, „Танц с дракони“ е изпълнена със „заговори, коварства, шепоти, лъжи, тайни в тайни…“  и като че ли всеки иска да се докопа до парче от раздробената империя на Седемте кралства. Заплахи, конфликти и предателства съпътстват всички герои. Врагове стават съюзници. Смъртта се завръща като стара приятелка. Дракони, огън и прах се смесват в едно, докато зимата иде, а светът се превръща в кошер от жужащи пчели – всяка готова да те ужили със собствена цел.

А финалът… Ах, този финал! Мартин ни връща в Кралски чертог, за да ни разтърси като великан с великолепния си и изненадващ край на романа, с който ни кара да тръпнем още по-силно в очакване на следващата книга.
Ето и някои от най-запомнящите се цитати в романа:

„Думите са вятър.“

„Не от враговете, които те проклинат в лицето, трябва да се боиш, а от тези, които ти се усмихват, докато ги гледаш, и точат ножовете си, когато обърнеш гръб.“ – Мелисандра

„Най-хубавите лъжи са подправени с малко истина.“ – Тирион

„Ако искаш да завладееш света, най-добре е да имаш дракони.“

„Можеш да купиш човек със злато, но само кръв и стомана ще го задържат верен.“-  Тирион

„Някои съюзници са по-опасни от врагове.“- Тирион

„Един четящ живее хиляда живота, преди да умре. Който не чете, живее само един.“ – Джойен

След всичко написано дотук, мога само да добавя, че за мен лично „Песен за огън и лед“ е най-мащабната и грандиозна фентъзи поредица, която съм чела. Безспорно! С всяка книга се изумявам все повече и повече на таланта на Дж.Р. Р. Мартин, възхищавам се на неговото пребогато въображение, на неговия изумителен усет към детайла. Никога не съм си и представяла, че един човек може да създаде такива светове, толкова много герои, имена, събития, интриги и през цялото време всичко да изглежда така смислено и последователно.

Затова и с ръка на сърцето казвам, че „Танц с дракони“ е истинско пиршество за феновете със своите 920 страници от тази неповторима магия на Мартин, която неминуемо завладява все повече и повече хора по света. О да! Има защо…

Прочетете също и ревюто за „Пир за врани“, както и интервюто на Джордж Р. Р. Мартин.