„Танцуващият замък“ е мрачно, страховито четиво, което може да скрие шапката на всеки почитател на Стивън Кинг. Обичам книги, в които се разказва за книги – „Сянката на вятъра“, „Фирмин“, „Къщата от хартия“ (ей, Алекс, кога ще ми върнеш „Къщата от хартия“?)… но когато книгата, за която иска да ми разкаже книгата, която чета, е невинно изглеждаща детска книжка в кремаво и зелено, която се оказва проводник на нещо зло и порочно… о, колко хубаво!
Корицата на мен ми идва малко прекалено вуду и ми създаде съвсем различно впечатление за книгата в началото… Обаче толкова по-добре. Изненадата се оказа повече от приятна. Вместо в горещия Ню Орлиънс, както очаквах, се озовах в добрата, стара, мрачна, мокра Англия. Няма по-добро място, където да се разкаже една история за призрачни замъци, рицарски дуели и демонични типове, от Англия.
Група отрепки проникват в изоставена къща… а там ги чака нещо зло, нещо, което дебне от години. Един уличен нехранимайко и бандата му са първите жертви – но и първите проводници и пророци на странното същество, което някога се е наричало Остърли Фелоус. Посветен в окултното, Остърли създава една уж детска книга. Или поне един съвременен човек я възприема като детска – заради споменаването на думи като „замък“, „принц“, „чародей“ и пр. Всъщност книгата изобщо не е детска – в нея се говори за предателства и убийства, дворцови интриги и проклятия, клюки и прелъстявания… Много, много прилича на очарователна приказка, но чувството за порочност, за зло остава, става все по-силно, оставя метален вкус в устата на читателя.
Защото „Танцуващият замък“, тази книга в книгата, е като заклинание. Заклинание, което те хипнотизира, кара те да забравиш себе си, да се превърнеш в герой от книгата… О, избийте си от главите романтиките! Тук изобщо не говорим за любов към литературата, говорим си за пълно зомбясване. Постепенно целият град започва да се идентифицира с герои от книгата, изпод дюните и каналите се появяват чудовища, които никоя митология не би посмяла да измисли и никой не може да избяга от напевния, унасящ текст на „Танцуващия замък“…
Никой освен учителят по математика Мартин Бакстър… Цялата ми душа се бунтува срещу идеята учител по математика да е положителен герой, но всъщност има логика – на неговия аналитичен ум „Танцуващият замък“ не успява да въздейства. Сега остава само почитателят на екшън фигурки, комикси и научна фантастика да открие как да спаси любимата си, нейния син и (между другото) останалия свят. За вас не знам, но аз тръпна в очакване!
