От малка съм влюбена в българската история и особено в разказите за величието на владетелите от Средновековието, правили всичко възможно, за да открият най-доброто решение на проблемите, пред които е била изправена родината ни. Досега не бях разгръщала книга-игра, но любопитството ми към историите за един от най-успешните ни владители от Първото българско царство, представени по един нетрадиционен начин, ме подтикна към „Тервел. Роденият да побеждава“ (изд. „Българска история“) на Димитър Петров. Още повече се зарадвах, когато разбрах, че авторът е от Монтана, като мен. Докато се усетя, бяха минали три часа, откакто бях взела книгата от ръцете му и я прибрах вкъщи, а вече смятах финалната си оценка, нетърпелива да разбера какви титли съм си заслужила.
Преди да я започна, имах известни колебания дали ще се справя с правилата и условията на игровата част и дори бях почти сигурна, че ще успея по някакъв начин да „прецакам“ хазната. За мое щастие, това не се случи, тъй като всички стъпки, които е необходимо да бъдат направени, са обяснени много подробно. Въпреки това нямах усещането за подценяване на читателя, което определено е плюс. Димитър Петров е включил и полезни съвети, които се оказват безценни в хода на битките.
Прочетох книгата с изключителен интерес и се забавлявах, когато попадах в различните сюжети и бях изправена пред трудни избори. Все още не мога да спра да се изумявам как успях да мина през цялата книга, без да ми се наложи да се върна в началото на някоя от четирите основни глави. Разбира се, имаше и моменти, в които бях на косъм от загубата на играта. Сигурна съм, че за хора, които имат дори бегла представа за стратегия и водене на война от литературата или други книги-игри, ще бъде още по-интересно и забавно, защото ще знаят какво правят, докато аз често разчитах повече на късмета и познанията си по българска история.
Стилът на книгата не е претенциозен. Това прави „Тервел. Роденият да побеждава“ много подходящо четиво, с което деца да се запалят по родната ни история. Ако се чудите как да пренасочите вниманието на дете от компютърните игри, в които военната стратегия е водеща, и в същото време да му помогнете да открие света на книгите и да запалите страст към историята у него, тя определено е точната книга.
Едно от достойнствата ѝ е автентичната атмосфера, пресъздадена на страниците. Неусетно се потапяш в историята и можеш много живописно да си представиш облеклото на хората от началото на VIII в., сградите, в които живеят, различните военни оръжия и конструкции, както и традиционните храни и напитки. Докато четеш, сякаш всички описани ритуали наистина се случват пред теб и усещаш върху себе си ризницата, а оръжията се намират в ръцете ти. Много ясно можеш да си представиш и как замахват с брадва срещу теб, как се опитваш да достигнеш до меча си, преди да са успели да те убият, както и умората след края на всяка битка. Определено е много лесно да влезеш в обувките на Тервел благодарение на прекрасната работа, която Димитър Петров е свършил с пресъздаването на епохата.
Въпреки че стилът е лек, той със сигурност не е простоват. Не липсват исторически названия и термини. Лично за мен отначало беше малко трудно да разбера част от титлите на различните високопоставени мъже и до края на книгата съжалявах, че няма речник, който да ми помогне. Оказа се, че просто съм била прекалено нетърпелива да се потопя в приключенията на кан Тервел. В края действително има речник, който е изключително добре направен. В него не са включени излишни сложни думи, значението на термините е обяснено по начин, който всеки може да разбере, и съдържа всичко, което би могло да ти бъде непознато. Сигурна съм, че използването на този речник ще бъде доста полезно, особено ако не си чак толкова запознат с термините. Дори и да имаш завидни познания за Средновековната българска държава, винаги е плюс, когато можеш лесно да опресниш знанията си. Особено когато тези знания се окажат ключови за хода на играта.
За мен единственият съвсем дребен минус беше, че една от категориите, за които се броят точки в дневника, беше кръстена „боляри„, докато в самата книга всеки път беше обяснено да се добави към „боили„. Това създава леко объркване при първата подобна инструкция, но не е трудно читателят да се ориентира.
В заключение мога само да кажа, че това е невероятна книга-игра, която представя родната история. Сигурна съм, че ако има по-голям брой такива на книжния пазар, много повече деца ще се влюбят както в четенето, така и в българската история. Аз определено ще я прочета поне още няколко пъти, за да видя как различните решения ще се отразят на хода на войните. Кой знае, може накрая дори да разбера нещо за стратегията.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
