Рядко си позволяваме да ви представяме книги, които не се намират на български език, но „The Day The Crayons Quit” (HarperCollins Children’s Books) предизвика много положителни реакции на англоезичния пазар миналата година. Освен това илюстрациите са на популярния автор и илюстратор на детски книжки Оливър Джефърс (дано скоро видим негова книга на български), затова нямаше как да се сдържим. Автор на текста в „The Day The Crayons Quit” е американският режисьор Дрю Дейуолт, а книжката е носител на няколко награди, сред които Children’s Choice Book Award за 2014 година (категорията за деца до втори клас), награда, която подобно на „Бисерче вълшебно”, се определя от самите деца.
Един ден в училище Дънкан отваря кутията с пастели, за да рисува, но намира само връзка писма, адресирани до него. Подателите се оказват доста необичайни – цветните му пастели. Съдържанието на писмата също е изненадващо – всеки от 12-те пастела се оплаква и обявява, че напуска момчето.
Че какъв би могъл да е проблемът на някакви си шарени пръчици за рисуване? Да видим! Ако си червен пастел, си затрупан с работа – с теб непрестанно рисуват пожарни коли, ягоди, ябълки. Ако си син пастел, рисуваш до втръсване небета и морета. А какъв е цветът на слънцето? Жълтият и оранжевият пастел са в лют спор по този въпрос. А ако си бял пастел, с теб почти не рисуват. Задачата на Дънкан да си върне пастелите съвсем не е лесна, но май една истински цветна и нетрадиционно оцветена рисунка би могла да свърши работа.
Дрю Дейуолт е написал забавна и в същото време провокираща размисъл история за клишетата, които с лекота натрапваме на децата си. Небето е синьо, тревата е зелена, дядо Коледа е с червени дрехи. Разказът за възмутените пастели е от онези, които лесно достигат до различни по възраст и опит читатели. Децата се забавляват с оплакванията, а възрастните се замислят защо слагат ограничения на творческите и изследователски пориви на децата си, защо им налагат стереотипи докато творят, защо настояват да ги държат здраво свързани с реалния свят. Та нали рисуването е отлична възможност да полетим с въображението си, да изобразим света какъвто решим, да експериментираме с цветовете и формите?
Освен характерните за Оливър Джефърс илюстрации със смесица от различни техники, много празни пространства и ярки цветове, възхищение заслужава и цялостното оформление на книжката и изпипването на детайлите. Писмата са представени подобно на факсимилета, шрифтът им е ръкописен и в съответния пастелен цвят, а подписите на пастелите безотказно предизвикват смях.
„The Day The Crayons Quit” е деликатно и предизвикващо усмивки напомняне, че децата притежават буйно въображение и безкрайна креативност, които не трябва да ограничаваме. А ако случайно го забравим, то пастелите ще ни го напомнят.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
