Не знаем дали библиотекарите са се питали как изглежда редакцията на един от най-големите вестници в света, но със сигурност по лицата им ще се прокрадне усмивка, когато разберат, че екипите на The New York Times си мислят за тях. И същите тези усмивки са предизвикали резултатите, които редакторите са видели при събиране на фоторепортажите от библиотеките на седем щата в САЩ. В месеца, посветен на обичта, американското издание публикува „дълго чаканото любовно писмо до библиотеките“.
Всичко започва през миналата есен, когато The New York Times изпраща фотографи в градове, предградия и селски райони в седем щата, за да документират как различните библиотеки отговарят на нуждите на техните общности и многото начини, по които посетителите намират убежище във всяка от тях.
Целта е „да документират жуженето в сградите, известни някога с тишина“
Редакторите разказват, че „по това време новините бяха пълни с мрачни съобщения. В Колорадо два клона на местната библиотека затвориха, в Макфарланд, Калифорния, местната власт обсъжда дали да превърне библиотеката в полицейски участък. В Ню Йорк кметът Ерик Адамс предложи огромни бюджетни съкращения, които биха намалили работното време на библиотеката и програмите ѝ. А Американската библиотечна асоциация обяви, че опитите за забрана на книги се увеличават с невиждана скорост. Това беше достатъчно, за да ви накара да се запитате дали древната традиция на заемане на книги върви по пътя на картовите каталози“.
Когато снимките са започнали да се появяват обаче, различна история излиза на преден план. Фотографите са запечатили моменти, в които деца се опитват да ловят водни мехурчета в библиотеката. Благодарните възрастни хора приветстват новите месечните постъпления на филми и криминални романи. Тийнейджъри свирят заедно на китари. Деца и учители се събират под цъфнали дървета, за да слушат картинни книги, прочетени от сияещ библиотекар. По това време, в друга часова зона, друг библиотекар обслужва с усмивка посетителите в уютния оазис на библиобус.
„Беше невъзможно да гледаме тези снимки и да не изпитваме надежда за състоянието на човечеството, особено с няколко сезона на изолация. Седейки в стая без прозорци на Таймс Скуеър, превъртайки кадри от библиотека на библиотека, щат на щат, неочаквано бяхме развълнувани от пъстротата, светлината и радостта, които са само на една ръка разстояние. Тези проблясъци в живота на непознати бяха напомняне, че копия от книгите, струпани на бюрата ни в Book Review, скоро ще кацнат на рафтовете в библиотеките в цялата страна и след това в ръцете на читателите. Ще ги предавате на други хора и така нататък“.
Лесно е да романтизираме библиотеките, но редакторите на американското издание разбират, че както четенето се е променило (от хартия към екран към аудио), така се променят и местата, където се съхраняват. Променила се е и универсалната парола за царството на думите: „Шшшшш“. И тишината вече не е задължителна, но гъвкавостта е.
„Най-хубавото е, че никога не се нуждаете от причина или покана, за да отидете в библиотеката. Не е необходимо да правите резервация предварително или да купувате чаша кафе, докато сте там. Можете да влезете, когато вашият Wi-Fi не работи или имате нужда от почивка от хората около вас. Може да отидете там, за да се стоплите или да се освежите. Да подобрите уменията си по алгебра или да четете любовен роман. За да се запасите с трилъри или да направите равносметка на вашия не толкова вълнуващ живот. За среща с приятел или за усамотяване. За малко вълнение или за момент на спокойствие“.
И цялата тази енергия, събрана и предадена чрез света на книгите, потвърждава, че „библиотеките са туптящите сърца на нашите общности. Това, което вземаме назаем от тях, бледнее пред това, което пазим. Колко често спираме, за да оценим тяхната щедрост, зависи от нас“.
