Обичам лятото. Нищо, че рожденият ми ден е посред най-лютата зима, аз съм дете на лятото. Повечето ми спомени са свързани със слънце, пясък и море, а не със сняг и киша. Откакто пораснах, лятото е дори още по-очарователно – защото е кратко, фриволно и горещо, защото няма време да ми омръзне и да се отегча от безкрайната нега на летните следобеди и страстното жужене на комарите вечер.
Лятото все по-често ми прилича на роман. И почти винаги този роман е на Жоржи Амаду. Сега си давам сметка, че първата статия, която написах за www.azcheta.com преди толкова много време, беше именно ревю за „Габриела, карамфил и канела“ и която дълго време беше най-любимата ми негова книга.
„Тиета от Агрести“ е малко по-различна от другите романи на Амаду, които съм чела. В нея има от страстта на „Габриела…“, от пиперливата сласт на „Завладяването на Америка от турците“, но го има и онзи сляп идеализъм и маниакално чувство за справедливост, отличаващи „Надежда по изгрев, надежда по залез“.
Не, не, не! В никакъв случай не решавайте, че те правят книгата студена и проповедническа. Напротив. Това е най-страстната книга, която можете да си представите. Сексът е на всяка страница, но това не е сексът от порнографското списание. По-скоро е едно от онези удоволствия, които ни карат да си спомним насладата от живота.
Агрести е малко, закостеняло градче, където времето е толкова спряло, че аха-аха да тръгне назад. Жените са съпруги или уличници, а старата мома е видна клюкарка, но с добро сърце. Единственото богатство на Агрести е близостта му с Манги Секу, най-красивият плаж на света.
Сред неговите дюни младата Тиета научава какво е любовта – но не онази възвишена, чиста любов от латиноамериканските сериали, а страстната, леко вулгарна и много плътска любов от латиноамериканските романи. Резултатите не закъсняват, тя е натирена позорно от побеснелия си баща, изгонена и прокудена уличница, чието име е забранено да се споменава…
Докато не пристига първият чек. А заедно с него се ражда и легендата – за дъщерята, омъжена за богат индустриалец. Тиета, сестрата, която издържа две семейства, Тиета обичаната, Тиета прекрасната, най-скъпата…
Тиета се завръща. И тялото й обърква мислите на всички мъже, а думите й са винаги на място, винаги директни, понякога малко жестоки, но въпреки това всеоопрощаващи. Тиета е светица, а за тези, които все още се съмняват, куфарите с подаръци измиват всички грехове.
Спомените й обаче рисуват друга картина, разказват друга история. Отново има любов. О, да, каква любов! Но не й брак. Дона Антониета е всъщност Madame Antoinette. Дона Тиета има много връзки и много познати, но те не са свързани с бизнеса на мъжа й, не, а с нейния собствен.
Романът е пракрасен, безкрайно вълнуващ и вгълбяващ. Въпреки големият му обем, сякаш времето лети, докато четеш – кълна се, че на моменти усещах бразилското слънце по кожата си, въпреки че бях затворена в помещение без прозорци… това е роман, с който да се смееш и да плачеш, с които да се наслаждаваш на живота. Защото, както казва поетът Барбозиня, цитиран често от Тиета: „От любов не се умира, от любов се живее!“
PS. На корицата има грешка (Амаду никога не е получавал Нобелова награда), но от издателство Колибри много коректно се извиниха за нея!
PPS. А самата корица колко е прекрасна!
