„Гледайте на живота като един постоянен прототип“. Тези думи от финалните страници на ‘Change By Design’ на директора на световната верига за дизайн и криейтив IDEO Тим Браун ми се струват чудесно мото, с което всеки човек от 21. век може да изживее жизнения си цикъл.
Книгата е изпълнена с примери от практиката на Браун и IDEO – достатъчно разнообразни и значими, за да дадат добър облик и представа. Разбира се, можеше да ползва и външни доказателства, но е простено. ‘Change By Design’ не е наръчник за това как да направиш по-добър модел, как да изстискаш идеите от клиента си за по-добро решение, а за това как да променим и настроим мисленето си, за създаването на изцяло оптимизирани продукти с качество и мисия. Не е книга за дизайна, а за дизайнерското мислене.
Браун набляга на това, че дизайнерското мислене не е нещо, което трябва да остане затворено в кабинета на креативния екип, а напротив – трябва да се разпростира по възможност у целия екип – от СЕО-то до чистачката (примери – колкото искаш). И тук стигаме до прозрението, че дизайнерите и взимащите решения хора с дизайнерско мислене трябва да бъдат напълно отговорни в действията си – защото всяко нововъведение отваря „ефект на пеперудата“, който може да предреши ползването на сериозни ресурси в бъдеще и оставянето на сериозен отпечатък върху планетата.
Харесва ми, че не прелива от мъдрости и насоки кое и какво – сякаш Тим Браун е писал блог, радвайки се като дете на своите и чуждите успехи. Така през 10 минути спираш за размисъл, но не защото текстът е пълен с термини и трудни за разбиране пасажи, а защото имаш нужда да пречупиш прочетеното през своя опит и реализирани проекти, добавяш и развиваш потенциално (а способността за надграждане над идеите на останалите в екипа е ключова).
На този етап не си правя илюзии, че съм от хората с дизайнерско мислене. Още не (макар че се приучава човек – вижте по-надолу в извадките). Но това, което знам със сигурност, е, че през целия си професионален път съм бил във вярната посока, акцентирайки върху умението да се разказват истории – нещо, което и Тим Браун поставя на едно от първите места.
Ето няколко важни неща, които съм си отбелязал в книгата:
– при създаването на нова идея или проект е добре да се ползва интердисциплинарен подход, при който в екипа са включни хора с различен опит и експертиза или най-малкото ‘T-shaped’ личности (такива, които могат да съчетаят различни гледни точки от различни специалности)
– поставената задача (брийфът) трябва да бъде достатъчно ясна, но и достатъчно широка – за да имат дизайнерите ясна представа какво се очаква, но и да могат да отпуснат въображението си
– за разбирането на даден продукт или услуга е много важно да минеш през целия път, през който минава и потребителят – всяка стъпка от „потребителското изживяване“ може да бъде оптимизирана, но затова е важно да се вгледаме в нея. И точно това потребителско изживяване трябва да бъде изпипано с точността, с която се прави швейцарски часовник или немска кола
– дизайнът в момента преживява страходна революция – от дизайн за хората, през дизайн с хората до дизайн от хората. „Да оставиш потребителите да напишат последната глава от историята сами е още един пример за дизайнерско мислене в действие“
– идеалният набор от умения за човека с дизайнерско мислене – възможността да открива модели и зависимости в морето от данни, да синтезира нови идеи от фрагментирани елементи, да показва емпатия към хората, които мислят различно от него. А най-хубавото е, че всичко това може да бъде научено в процеса на работа!
– създаването на прототип е винаги вдъхновяващо – то води до избистрянето на нови идеи. И докато дизайнерите ще се задоволят само с перфектно изпипания модел, то хората с дизайнерско мислене могат да направят чудесен „прототип“ от салфетка в кафенето
