Трудно ми е да реша към каква категория бих причислила „Тит от Никомедия“ на Силвия Томова. Сюжетът го причислява към историческия жанр, но по своето същество е доста философски роман. Не е от книгите, които можеш да прочетеш, докато пътуваш за работа или чакаш на опашка. Определено изисква вниманието на читателя. Книгата се чете бавно, отнема време да попие и оставя доста за размишления.
Повествованието върви чрез две линии и гледни точки, тази на Тит от Никомедия, скулптор, чийто мисли са предадени чрез писмата му и разказа на самия император Диоклециан, който започва историята си със създаването на римската империя и проследява най-големите й възходи и падения и така стига до собствения си живот.
До голяма степен книгата представя конфликта между християнството и езичеството, тъй като действието се развива в онзи размирен период от историята, точно преди разпадането на римската империя и приемането на християнството за официална религия. И като всяка голяма промяна, времето е съпроводено от смутни времена, различни фракции и разцепления, борба за власт и надмощие. Или иначе казано – нищо ново под слънцето. Хората не са претърпели особена промяна през вековете и тогава и сега са им присъщи всички недостатъци.
Интересни персонажи се срещат сред страниците, тук са представени образите на Константин (бъдещия Константин Велики) и майка му Елена, но определено не като светци. И най-любопитното, възникването на култа към св. Георги и човека, който е бил преди да бъде канонизиран от църквата и всичко да потъне в мъглата на забравата, за да остане само легендата.
Книгата ще допадне на почитателите на римската история, както и на тези, които обичат философски размишления.
