Той не помни своето минало, не се интересува от настоящето си и нехае какво ще му донесе бъдещето, защото светът му се състои от две безкрайно редуващи се състояния – глад и задоволяване на глада. Извън тях всичко отдавна е загубило смисъл.
Колко отдавна обаче Той не помни.
Както не помни живота си.
Както не помни името си.
Както не помни… нищо.
Той е Мъртъв.
Тя си спомня с носталгия своето минало, бори се с всички сили за своето настояще и защитава смело крехките надежди за едно по-добро бъдеще. Защото добре познава света и знае, че в основата на всяка промяна стои не съдбата, не Бог, не случайността, а хората. И Тя.
Затова продължава да се бори.
Затова продължава да мечтае.
Затова продължава да бъде.
Тя е Джули.
Той и Тя се срещат неочаквано. Той е хищен и гладен. Тя е неговата храна. Но някъде по пътя един срещу друг логиката на тяхното взаимодействие се пречупва, те се спират, поглеждат се и след кратък миг тръгват отново. Не един срещу друг. Един към друг. Един до друг.
И всичко се променя.
Той започва да си спомня. Тя започва да му вярва. Той започва да говори. Тя започва да се вслушва. Той започва да се влюбва. Тя започва да обича. И любовта им променя всичко – тяхната същност, мечтите им, техните потребности и желания, хората и съществата около тях… целия свят.
И когато това се случва, когато Той и Тя стават Те, разбираш, че няма по-мощна сила от желанието, по-голям дар от възможността да се промениш и по-сладка награда от споделената любов…
