Наскоро имах рожден ден и тъй като живея в една стая, открито си казах, че предпочитам дребни или интелектуални подаръци и така Коко и Владо ме зарадваха с луксозното издание на „Децата на Хурин“ на Дж. Р. Р. Толкин. Една книга, която отвежда читателя хиляди години назад в Историята на Средната земя, когато Саурон е слуга на Моргот, пръстените и Пръстенът не са изковани, картата на Арда (средната земя) изглежда съвсем различно и Белерианд е над водата.
Действието се развива именно в Белерианд, земя, поделяна между хора, елфи и няколко джуджета, и силно притеснявана от оркски набези поради непосредствената си близост до владенията на Моргот.
Новелата проследява събитията от „Битката на неизбромите Сълзи – Nirnaeth Аrnoеdiad“, в която Хурин бива пленен и прокълнат заедно с целия си род, до освобождаването му от плен и издъхването му в ръцето на неговата жена Морвен върху надгробната плоча на самоубилите му се деца – Турин и Ниенор. Какъв пъзльо само!
Самият Толкин пише в писмо до издателя си в Harper Collins, че черпи вдъхновение от стари нордски легенди и Едиповия цикъл. Действително, много са паралелите между съдбата на Турин, син Хуринов и Едип син на Лай:
– Едип се жени за майка си, Турин – за сестра си.
– Проклятието е хвърлено върху бащите им – Хурин и Лай, като и двамата герои сеят смърт, разруха и кръвосмешение несъзнателно.
– Едип убива баща си в ненужна свада, без да знае срещу кого се изправя. Турин съсича спасителя си Белег, докато е все още зашеметен от оркския плен.
– И двамата надвиват чудовища. Едип спасява Тива от Сфинкса. Турин убива най-могъщия от драконите – Глаурунг.
Ако сте чели мита за Едип и някоя от трагедиите на Есхил и Софокъл, то непременно ще се забавлявате да откривате различни паралели и интертекстуални надграждания между древните писания и Толкиновата фантазия. Като силата и източника на проклятието например: при Едип проклятието е изречено от полубог, а при Толкин – от Моргот, най-силния измежду валарите – затова и силата, и разрухата, която причиняват носителите му, е много по-голяма.
Толкин е майстор разказвач и със сигурност ще прикове вниманието ви от началото до края на повествованието. Аз прочетох книгата за два дни, направете го и вие, ако имате време. Струва си!
Автор: Мартин Линков, публикувано първо в „И като каза, рече…“
