Всъщност, PR-стването е една много забавна професия. Изглежда супершайни, а в същото време изисква да си подготвен във всяка една сфера на живота. Както винаги, у нас представата за тези неща е силно сбъркана и изкривена (вероятно умишлено). Такова е усещането и което оставя поезията на Тома Марков в стихосбирката му „Черен PR и други действия“ – за живота тук, за живота въобще – сбъркана работа.
И вероятно ще ме запитате каква, по дяволите, е връзката между тези неща. Ами, прочитайки всичките 3 х 18 стихотворения не успях да видя нищо, което да ми напомня за черен PR. Освен за много реален образ на грозната София и животът в нея. И за това колко неблагодарно нещо е писането… за пари.
По принцип не харесвам агресивния стил на писане, защото много често ми граничи с графоманията. Марков обаче ме накара да си отбелязвам. Ето сега една от фразите, които ме приклещиха:
„Кажи ми колко пъти си искал да спреш
и аз ще ти кажа кога ще умреш.“
…другите май не успявам да ги намеря…
Но да, има страшно много неща, които могат да се прочетат с удоволствие. Препоръчвам да се прочете на Халите (защото аз я четох до Кройцбергските хали в Берлин)…
А тук има една снимка, където се вижда „Черен PR“ в две негови значения.
Благодаря за вниманието към почти безсмисления текст и мерси за четенето.
