„Топлото човече“ (изд. „Жанет 45“) не прилича на нито една друга книга, която съм чела. Тя сякаш не прилича и на никоя друга книга на Мая Дългъчева. Може да бъде оприличена на топло одеяло за тъжни сърца, на лекарство против сърдечни страдания или на топъл сладкиш, поднесен в точния момент от любим човек. По деликатен начин писателката засяга теми, за които не сме свикнали да говорим с децата си, но те се борят с тях. Нейните думи идват като спасителен пояс, като мост между разбитите сърца и неумелите утешители.
Красивите приказки, разказани от Мая Дългъчева, са истински истории – независимо дали са ви се случилир или може да ги преживеете занапред. Те имат силата да умиротворяват, да разнежват и да те правят толкова лек, колкото са щастливите въздишки. Лек, та да полетиш нагоре и да се срещнеш в сънищата си с любимите хора, да ги приласкаеш и да ги вплетеш в пухените приказки, за да ти топлят на сърцето и душата.
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
