Обичайно човек остава безмълвен след досег с творчеството на Стайнбек, а ако първото му приключение е било с великата „На изток от рая”, няма как да не очаква величие и в следващите си книжни срещи с писателя.
Но „Тортила Флет” е… различна (не само защото носи първия истински успех на автора). Един различен Джон Стайнбек, който с очарователно чувство за хумор разказва наглед обикновена история за обикновено местенце и обикновени хора. Истината е малко по-странна. „Това е историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани. Тая история разказва как тия три неща станаха едно, така че, ако в Тортила Флет заговорите за къщата на Дани, никой не ще мисли, че имате предвид само дървената постройка, отдавна измазана с вар и обрасла в листата на древната, неподрязвана кастилска роза. Не, когато заговороите за къщата на Дани, всеки ще разбере, че имате предвид едно цяло от хора, от което блика нежност, радост, благодеяния и, най-сетне, мистична скръб…”
Още от предговора читателят се изпълва със странни емоции, които сякаш невидимо го топлят и карат да се усмихва. Казва си: „Ето това е, което ще ми оправи деня”, защото Стайнбек чудесно се е справил с превръщането и на най-драматичните моменти в ситуации, след които човек може да се засмее на безумните решения на героите. Ще разберете колко може да понесе едно приятелство и през какво преминава, но без да се разпада и на какво са способни самите хора, за да запазят дружбата си, която се оказва по-ценна от всичко, което са имали през живота си. И те са готови да се борят, макар и опиянени от много вино, за което дават и дрехите на гърба си…
Но това е Стайнбек. Нужно е да го четем, а коментарите са някак излишни.
Прочетете още ревютата за другите книги на Стайнбек в „Аз чета“: „Към един незнаен бог“, „Небесните пасбища„, „Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка„, „Гроздовете на гнева“ и „В неравна борба„
Прочетете и материала за Джон Стайнбек в рубриката „Големите“.
