Мислех си, че съм избрала възможно най-неподходящата седмица на света за прочита на „Той пак е тук“. Бях на почивка на прекрасно слънчево място (да, през зимата), прекарвах целия ден навън и вечер се прибирах напълно изтощена, с единственото желание да се наспя, за да имам сили за още един ден приключения. Човек би си казал, че за подобно изживяване трябва да си избереш приятна книга, нещо романтично или магическо, но не – безкрайно любопитна да разбера как Тимур Вермеш се е възползвал от великолепната идея да съживи Хитлер в съвременна Германия, аз грабнах този сатиричен, притеснителен роман. Уверявам ви, контрастът между това, което изживяваш, и това, което четеш, понякога се отразява наистина ободряващо на ума.
„Той пак е тук“ измъква Адолф Хитлер от бункера му, отупва пепелта от дрехите му, изчиства няколко ключови момента от паметта му и го стоварва на пейка някъде в Берлин през 2011 г. Бедничкият диктатор идея си няма в кой век се намира, нито пък как се е озовал тук. Самоличността му обаче е непокътната. С убедеността на един истински Фюрер Хитлер за отрицателно време се превръща от обикновен скитник, когото околните гледат с огромно подозрение, в телевизионна звезда, водещ на свое собствено предаване.
Докато публиката възхвалява този невероятен комик, превъплъщаващ се толкова убедително в нацисткото чудовище, Хитлер напълно сериозно се захваща със задачата да разпространява старите си послания на нов глас, мисията 
„Обявяване война на света и превръщането на Германия в най-великата сила“ е рестартирана. А в XXI в. има толкова много нови начини да спечелиш масите на своя страна – милионите в You Tube, милиардите във Фейсбук…
Тимур Вермеш е написал абсолютен бестселър, една от най-продаваните и скандални книги в Германия за последната година, където темата „Хитлер“ е болезнено деликатна. Никак не ми е трудно да си представя колко шокирани, скандализирани, обидени и дори натъжени биха били германските читатели от романа, така че феноменалната му популярност в страната никак не е изненада.
Чрез своята кукла на конци, Адолф Хитлер, Вермеш отправя чудовищна критика на немския политически елит, на знаменитостите, на медиите, на чужденците… Прави го, използвайки абсолютно същата реторика, каквато е използвал и Хитлер в разцвета на политическата си кариера – сложни думи и изтощително многословие, което или нищо не казва, или умело манипулира публиката. Бележките на преводача Любомир Илиев са безценни – без тях читателят няма как да се ориентира правилно в обстановката, тъй като Хитлер прави множество препратки към различни събития или личности от времето на нацисткото управление, да не говорим пък за съвременна Германия и голяма част от важните фигури в политиката, които са сравнително неизвестни у нас.
Хареса ли ми романът? Честно казано, не мога да отговоря еднозначно. Очаквах нещо съвсем различно – представях си
много по-комплексна история с далеч по-изпипан сюжет и зашеметяващо въздействие. Казва се дори, че книгата трябва да е смешна. Не е, никак даже. Има своите забавни моменти, но като цяло ми се стори суха. Смятам, че авторът е имал замисъла жестоко да разкритикува всичко, което не му допада в съвременна Германия, и за целите си е използвал единствената фигура в историята, чиито расистки, безумни идеи за това как трябва да се върти светът, могат да му се разминат. Така де, както никой критик не може да уязви „комика“ Хитлер, тъй като той говори от името на Хитлер и може да си позволи най-скандални изказвания, характерни за образа му, така и Вермеш може да каже каквото си иска, използвайки героя си.
В крайна сметка Тимур Вермеш се е справил блестящо с пресъздаването на Хитлер – с психиката му, с начина му на мислене, на изразяване и на действие. Справил се е отлично и с поднасянето на един скандален роман, за който дълго време ще се говори. На мен обаче ми се искаше да прочета една силна история, която да подобава на добрата идея с всичките възможности, които тя предлага, а тук Вермеш ме изгуби.
Още два погледа над „Той пак е тук“ – на Жоро от „Библиотеката“, който никак не е харесал книгата, и висока оценка при Христо в „Книголандия“.
