„Онези кравари ще гласуват обесване тъй бързо, както свинете ядат помия. Погледнете очите им. Проклет да бъда, ако съм единственият убиец в съдебната зала.“
Пери Смит
„Хладнокръвно“ е една от онези книги, които не просто живеят свой собствен живот, а още по пътя на написването си се сдобиват с легендарен статут. От години бленувам преиздаването на романа в България и когато най-сетне копнежът ми по него се осъществи, радостта ми беше голяма. Това е история, които винаги съм искала да прочета, и очакванията ми към нея бяха огромни. Ако в повечето случаи обаче огромните очаквания към каквото и да било ми изиграват лоша шега и се израждат в огромни разочарования, то „Хладнокръвно“ напълно оправдава славата си с дълбочината си и с дилемите, които изплуваха на повърхността на ума ми, докато изследвах заедно с Капоти пукнатините в човешката природа.
Нощта на 15 ноември 1959 г. Пери Смит и Ричард Хикок нахлуват в дома на фермерското семейство Клътър, завързват мистър Клътър, жена му Бони и двете им деца – Нанси и Кениън – и ги застрелват един по един. Банално като изпълнение престъпление, което обаче втрещява с безсмислието си и липсата на какъвто и да е било мотив зад действията на извършителите. Американският писател Труман Капоти разбира за случая от кратка вестникарска статия и решава да му посвети документален роман, работата по който му отнема шест години, тонове събиране на свидетелства и множество часове, прекарани зад решетките в разговори с двамата съучастници. През 1965 г., малко след екзекуцията на Смит и Хикок, излиза „Хладнокръвно“. Останалото, както се казва, е история.
Труман Капоти
Убийството има огромен отзвук в Америка, до голяма степен и заради работата на Капоти по него. По-интересен обаче е ефектът на случилото се върху градчето Холкъм, в което Клътърови се ползват с репутацията на обичано и особено уважавано семейство. Изведнъж малката сплотена общност, в която всеки познава всеки и нощем никой не заключва входната врата, е пронизана от подозрения, страх и недоверие. Дали съседът ти не е убиец? В безопасност ли са децата ти? Ти ли си следващият?
„От всички хора на света най-малко можеше да се очаква да бъдат убити Клътърови.“ Какво странно наблюдение е това…
Хората изпитват ужас от мисълта да се озоват на мястото на избитото семейство Клътър, невинни жертви на обстоятелствата и нечий произвол, но истината е, че да си на мястото на убийците им е също толкова ужасяващо, същата гавра на житейския хазарт, каквато е и престъплението им. За разлика от приказките, в които злото е абсолютно и винаги е било такова, в реалния живот всяка жестокост има своя корен. Достойнството на „Хладнокръвно“ е, че се впуска по следите на този корен, но не в рамките на някаква измислена реалност, а в задния ни двор. Тук читателят не може да потисне страха си с мантрата „наужким“, защото всичко се е случило наистина.
Бидейки документален роман, „Хладнокръвно“ ни представя подробно биографиите на основните си герои, предава дословно свидетелствата на засегнатите от случая, разпитите и съдебните процеси (Капоти е имал удивителна памет, бил е прословут със способността си да запомня диалози едно към едно). Разбира се, в книгата има и доза художествена измислица, за която авторът й е бил критикуван приживе, но тя не се отразява съществено на достоверността на историята.
Класическият сблъсък между доброто и злото тук е заменен с преплитането на деликатността на Капоти като разказвач и жестокостта на обстоятелствата. Никъде в книгата няма да срещнете името на автора, нито пък ще го чуете да разказва от първо лице, да осъжда или открито да взема страна. Писателят полага много усилия да изследва събитията, довели до нощта на 15 ноември 1959 г., и се сблъсква със също толкова морални сблъсъци по пътя на този си анализ, но изводите оставя изцяло на нас, читателите. Удивително е как някой може да бъде толкова внимателен с поднасянето на внушенията си и в същото време творческото му присъствие да тегне над цялата творба, така че нито за миг да не можеш да се абстрахираш от него.
Пери Смит и Труман Капоти
Всеизвестно е, че Капоти е изпитвал личен интерес към двамата убийци и дори е изградил противоречиво приятелство с Пери Смит. Съучастникът му Ричард Хикок може да се оприличи на обикновен мошеник със силна харизма и злосторна жилка в себе си, иначе отраснал в добро, стабилно семейство, с любящи родители, които до самия край не престават да твърдят, че синът им всъщност е „добро момче“. Пери е този, чиято способност да съчувства на хората и да се приспособява към света е била методично подлагана на изпитание и изличавана от него още в ранното му детство. Самият Дик го оприличава на някой „съвършено нормален, но безсъвестен и способен да нанася със или без причина най-хладнокръвно смъртоносни удари“.
Естествено, бихте си задали въпроса как може някой да е съвършено нормален и в същото време да е хладнокръвен убиец. Именно тук настъпва шокът: частта на осъзнаването, че всеки един от нас може да бъде играчка в ръцете на случайността, жертва както на физическо убийство, така и на нравствено умъртвяване, което в крайна сметка да ескалира в подобни злодеяния.
Шанс. Всичко е въпрос на шанс.
Като че ли обаче една от трагедиите на „Хладнокръвно“ остава неизразена на страниците й. Написването на този шедьовър напълно съсипва Капоти, който така и не завършва друг роман до края на живота си. Мисля си, че две мощни сили са го разкъсвали като личност и като творец, докато е създавал емблематичната си творба – емпатията, която е изпитвал към Пери Смит като към човек със сродна съдба на аутсайдер, но в пъти по-малко късмет, и писателският глад за добра история и подобаващ финал на тази история. Не може да се отрече, че „Хладнокръвно“ щеше да бъде много различна, доста по-смекчена откъм въздействие книга, ако екзекуцията на Хикок и Смит не се беше състояла накрая. А що се отнася до екзистенциалния спор дали да убиеш убиеца е справедливост… оставям го на вас.
П.П. Не мога да не отбележа, че преводът има нужда от осъвременяване или редакторска преработка. Доколко ми е известно, от „Colibri“ са използвали вече готовия от старото издание на „Хладнокръвно“ и това си личи. По принцип изпитвам прекалено голям респект към преводачите, че да си позволявам да анализирам работата им, камо ли пък да я критикувам, но досега не ми се е случвало така да се подразня от буквално или неточно преведени изрази, както и от цялостното звучене на текста, което в никакъв случай не отдавам на стила на Капоти. Планирам в бъдеще да си набавя романа на английски.
Прочетете още едно ревю за книгата от Бела тук, както и отзиви в блоговете „Книголандия“, „Изумен“, „На по книга, две“.
Вижте и трейлъра на великолепния филм Capote, разказващ за написването на „Хладнокръвно“. Филип Сиймор-Хофман печели „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Труман Капоти.
