Да си на 9 години, да живееш в красива норвежка долина и да си единственото дете там. Да се пързаляш със ски колкото ти душа иска. Да си нещо като изпитател на ръчно изработени шейни с кормило. Да имаш най-страхотния приятел, който е готов да конструира шейни специално за теб. А фактът, че той е на 74 години да няма никакво, ама никакво значение. Да имаш страхотни щури лели и любящи родители.
Това е светът и животът на Туне Глимердал от едноименния роман на норвежката писателка Мария Пар (изд. „Изида“). Вече й завиждате, нали? Дори и в такъв идиличен живот има неприятности. Например г-н Хаген, който държи на тишината и спокойствието, и в чийто къмпинг е забранено за деца. Или внезапните усложнения в живота на най-добрия й приятел Гюнвал (смъртта на някогашната му любов, лошо счупен крак, завръщането на дъщеря му Хайди след 30 години раздяла). Неусетно животът на Туне се превръща в малка каша.
Разплитането й разкрива на “фурията на Глимердал” и малките читатели много ценни истини за взаимоотношенията между децата и родителите, както и между най-добри приятели. В живота неизбежно се сблъскваме с неправди и разочарования от най-близките ни хора и поне веднъж ще ни се наложи да простим някому. Първата стъпка към прошката трябва да дойде от възрастните, защото старият Нилс е безпощадно точен с думите „Децата не са виновни за нищо. Всичките глупости се правят от възрастните.” Прошката винаги може да предложи път, по който да си върнем важните за нас неща и хора.
Мария Пар създава един свят на простички радости: радостта от отблясъците на слънцето върху снега, от ромоленото на реката, от щастливия детски вик, огласящ долината, от разходката по дивите склонове на планинските върхове, от великолепните мелодии на цигулката на Гюнвал. Но и свят на съвсем човешки чувства – дълбока обида, сляп инат, желание за отмъщение. Тази комбинация не може да ви остави безучастни или нещастни. Няма как! Енергията и желанието на Туне за хармония в отношенията на хората няма да го позволят.
„Туне Глимердал” е като току-що изпечена меденка – кара ви незабавно да се почувствате уютно и точно на място. Лудориите в тази детска книга се раждат съвсем естествено, трудностите само каляват характера, а проблемите се решават с общи усилия и вътрешна промяна.
Както е казано, всичко е добре, когато завършва добре. Какво по-хубаво от празник за рождения ти ден с всички любими роднини, стари и нови приятели? Точно това е предвидила авторката за Туне в края на книгата. А вашият малък литературен празник ви очаква между кориците на втория детски роман на Мария Пар.
Ревюта на първата й книга „Вафлено сърце”, позната и на българските читатели, можете да прочетете тук и тук.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
