Турският писател, журналист и активист за човешки права и свобода на словото Бурхан Сьонмез e подложен на серия репресии от властите в страната си, но въпреки това остава силно ангажиран в отстояването на демократичните ценности. В интервю за dw.com пред Елизабет Грениер той говори за опита за военен преврат в Турция, за последвалите го събития и за надеждата в бъдещето. Публикуваме превод на интервюто. (Бел. ред. текстът е публикуван на 18.07.2016)
Изненадан ли сте от опита за преврат в Турция?
Да, останах много изненадан. Вярвам, че и по-голямата част от турската общественост не очакваше подобни действия, защото до момента армията и правителството се разбираха много добре по почти всички въпроси. Никой не очакваше преврат.
Тогава как си обяснявате случилото се?
Такава е същността на Турция. Няма стабилност в политиката и в обществения живот, така че извънредни събития могат да се очакват по всяко време сред гражданите, в армията и правителството. Опитът за преврат е резултат от липсата на стабилност.
Как реагирате на последиците?
Тревожното е, че миналия петък се сблъскаха две сили на злото. Когато казвам „сили на злото“, имам предвид, че действията и на двете враждуващи страни са вредни. От едната страна е армията, заговорниците, а от другата стои правителството – противопоставяне, което е в ущърб на демократичните процеси. Сблъсъкът на тези две сили няма да донесе добро на Турция.
В момента парламентарната система е запазена, но това не означава, че е спасена демокрацията, защото Ердоган използва опита за преврат, за да изостри своята политика, личните си амбиции и проислямския режим.
Забелязва се все по-голяма поляризация в страната. Смятате ли, че това може да доведе до гражданска война?
Не мисля. Демократичната опозиция не е настроена агресивно. Последния път, когато всички заедно излязохме по улиците – преди три години в парка „Гези“, протестите бяха мирни. Полицията и армията убиха повече от 10 души и 10 000 протестиращи бяха ранени, но въпреки това ние запазихме мира.
Кои са хилядите арестувани след опита за преврат?
Ердоган използва опита за преврат, за да премахне опозицията, защото не обича да бъде критикуван. В рамките на един ден 10 000 души бяха задържани, 2 745 съдии и прокурори бяха отстранени от позициите си. Не е за вярване, но се случва.
Всички ли са част от преврата? Не. Той е използван като оправдание. Това прочистване е първата стъпка, за втората ще трябва малко да изчакаме.
Каква ще бъде втората стъпка?
В социалните медии се обсъждат имената на журналистите, които са арестувани – най-вече поддръжници на възгледите на Фетхуллах Гюлен или с либерални леви разбирания.
Мишена на следващите действия на Ердоган ще бъдат всички леви критици на правителството, левите студентски организации и организациите за правата на човека, които до момента остават незасегнати.
Като журналист от независимия ляв вестник „BirGün“, чувствате ли се застрашен лично?
В Турция хора като мен, които защитават правата и свободите на гражданите и са много активни по политическите въпроси, могат да бъдат набелязани от правителството по всяко време. Това можеше да се случи вчера или онзи ден или да предстои утре или вдругиден.
Не е добре да мислиш за възможните рискове, когато живееш в Турция, тъй като, за съжаление, те са част от страната. Но пък тук трудно можеш да се отегчиш или да скучаеш! Винаги има страх и опасност, но се свиква. Ние продължаваме да водим борбата за нашите принципи.
Вие сте основател на социално ангажираната организация TAKSAV, били сте член на Обществото за правата на човека и сте член на писателската организация PEN. Как събитията в страната оказват влияние върху Вашите ангажименти?
Аз продължавам да защитавам свободата на словото и човешките права. Тези дни бях говорител на международната преса. Хора като мен трябва да отстояват демократичните ценности. Обществото ни не бива да бъде водено от антидемократична политика.
От първа ръка знаете какво е полицейско насилие. Сега, дни след опита за преврат, голямо внимание се отделя на начина, по-който Ердоган ще се справи с опонентите си, но ситуацията е усложнена от доста години. Имаше ли момент, в който осъзнахте, че свободата на словото е в огромна опасност?
Промяната сякаш се случи на забавен каданс. В продължение на години социални платформи като Twitter биват блокирани. Вчера бяха спрени десет новинарски сайта – все леви или социалдемократични, които дори не са свързани с Гюлен.
Цензурата няма да спре в определен момент, но ние ще продължим битката в полза на свободата на словото и демокрацията.
В романа „Istanbul Istanbul“ разказвате за затворници, които се опитват да 
притъпят болката от изтезанията чрез разказване на истории. Може ли разказването на истории да ни вдъхнови за бъдещето на Турция?
В този роман може да видите как човек страда, но въпреки болката запазва вярата в бъдещето и мечтите си. Аз и хората като мен вярваме в нашата страна. Ако ме попитате, дали съм имал поне една добра година тук, аз ще ви кажа – не. Всяка година е била по-лоша от предишната. Но това означава, че и надеждите ми стават все по-големи всяка следваща година. В противен случай не бих могъл да оцелея.
Ще ви кажа нещо, което е много трудно за вярване: Обнадежден съм за бъдещето на страната си, иначе щях да съм я напуснал. Аз все още съм тук, хора като мен все още стоят тук. Ние ще продължим да призоваваме за свобода, равенство, солидарност, толерантност и мир. Имаме нужда от тях повече от всякога.
