Съществуват толкова много криминални поредици, че за да може някоя новозапочната да задържи читателския интерес, трябва да предложи нещо специално и различно. Заплетеният сюжет отдавна не е достатъчен. Ловкото подвеждане на четящия е просто задължително, а шеметното темпо на действието доближава жанра до територията на екшън трилърите, където цари истинско пренасищане. Предполагам, че Луиз Пени е помислила за всичко това, преди да започне поредицата си за инспектор Арман Гамаш. Защото е успяла да открие ниша, недостатъчно използвана към момента.
„Убийството на художника“ (изд. „СофтПрес“) е криминален роман, в който се чувстваш уютно като в планинска хижа. С чистия въздух, гъстите гори и ароматните цветя. Луиз Пени е описала китното канадско селце Трите Бора, в което животът от години тече монотонно и лишен от всякакво напрежение. Но когато е открит трупа на възрастна жена, става ясно, че спокойствието на тези хорица трябва да бъде разклатено. И някой трябва да достигне до тайните, които те се опитват да потулят. С това ще се нагърби инспектор Арман Гамаш – интересна личност и професионалист, надарен със силна наблюдателност и прозорливост. Резултатът е увлекателен роман, в който човешките взаимоотношения са не по-малко важни за авторката от самата криминална загадка.
Нещо повече – канадската писателка дава заявка, че нито един от героите й няма да бъде просто присъстващ в сюжета, а ще се развива с времето и ще си тежи на мястото. В това отношение не мога да не направя паралел с друга моя любима крими поредица – книгите на Алън Брадли за очарователната Флавия де Лус. И там персонажите са описани с толкова нежност и внимание, че до един ти стават симпатични и неусетно зажадняваш за техните истории. Не казвам, че в „Убийството на художника“ всички действащи лица са равнопоставени. Но се виждат подсказки, които ме карат с любопитство да очаквам следващите книги от поредицата. Освен това авторката се опитва да ни вкара в главите на всеки от тях (макар и за кратко), сменяйки често гледната точка, от която разказва историята.
На два от образите в романа бих искал да обърна по-специално внимание. Първият, разбира се, е Арман 
Гамаш. Човечен, състрадателен, внимателен и в същото време суров и твърд следовател, който има огромна вяра в хората и е готов да прояви железни нерви, за да даде шанс на аутсайдерите да покажат на какво са способни. Не е надарен със свръхсили или спусната отгоре мъдрост, но благодарение на интереса си към човешката природа, успява да долови детайли, които всеки друг би пропуснал. Земен, достоверен и приятен персонаж.
Пълен контрапункт е поведението на Ивет Никол – младата стaажантка от отдел „Убийства“. В стремежа си бързо да получи признание и да се докаже пред баща си и пред Гамаш, Ивет проявява едни от най-дразнещите черти, с които някой литературен образ може да се сдобие. Арогантност, тарикатство, високомерие, липса на търпение и никакъв респект към по-висшестоящите. Не бях срещал подобен отрицателен герой, който въпреки всичко да играе на страната на добрите. Любопитно ми е до каква степен Гамаш ще се справи с опитомяването й за напред.
Луиз Пени е единственият в света петкратен носител на наградата „Агата Кристи“ за криминален роман, като успява да постигне това в период от четири последователни години – от 2007 до 2010. Книгите й са преведени на над трийсет езика, а интересът към творбите й не спира да расте. Дебютният й роман „Убийството на художника“ се чете леко и носи особено уютна атмосфера, която помага на четящия да се отпусне и пренесе сред очарованието на канадската природа.
Вижте тук видеото към книгата!
