Сърцето и мозъкът са без пол. Както и поведението. Ако бъдеш човек сърцат и умен, помни това, аз безспорно няма да бъда между ония, които ще ти наложат да се държиш по един или друг начин, независимо мъж ли си или жнеа. От теб ще искам само добре да използуваш чудото, че си се родил, и никога да не отстъпваш пред низостта. Низостта е звяр, който винаги дебне. Той хапе всекиго от нас, всеки ден. И малко са ония, които не се оставят да бъдат разкъсани: в името на предпазливостта, в името на благополучието, понякога – на мъдростта. Подли, докато рискът ги заплашва, хората стават безстрашни, след като рискът е отминал. Никога да не отбягваш риска, никога, дори когато страхът те възпира. Да се родиш е вече риск.
Ориана Фалачи „Писмо до едно неродено дете”
Това не е книга за майки.
Това не е книга за бременността.
Това не е книга за аборта.
Това е книга за личността, за живота и избора да се родиш. Това е книга за любовта, свободата и въпросителните знаци, които ни заобикалят още от времето преди да се родим.
„Писмо до едно неродено дете” е откровената изповед на една жена до нейното дете, нейният урок за света, за неговите правила и закономерности, такива, каквито ги вижда тя, бъдещата майка.
Книгата е онзи майчин разказ, събрал трагизма на житейския опит и надеждата за това, което предстои, най вече в трите лични призказки на майката към детето в нейната утроба – за красотата на магнолията и правото на по-силния, за шоколада и несправедливостта на живота, за утрешния ден и разочарованието, което ни съпътства непрестанно.
„Писмо до едно неродено дете” е откровената изповед на една жена, която иска да запази своята личност, свето право на избор, своето право да има живота, който обича, и това да не я направи престъпник.
Ориана Фалачи вълшебно събира в думи цялата емоционалност на вътрешните дилеми в майката, която е болезнено близка и до съвременната жена днес. Защото „нашият свят е създаден от мъжете за мъжете”, а жената трябва непрестанно да се бори за правото си да бъде личност. „А думата личност е прекрасна, защото не поставя граници пред мъжа и жената, не прокарва граница между тоя, който има опашка и оня, който няма.”
„Писмо до едно неродено дете” е откровената изповед на една жена за страданието и болката от загубата на едно дете, за вътрешния съд, който събира всички въпроси, всички обвинения и оправдания, за да стигне до констатацията, че въпреки всичко животът не умира.
За съжаление книгата няма ново издание на български, а е силна и вярвам ще бъде полезна на много хора.
Прочетете ревюто на Виктор Чулев за книгата на Ориана Фалачи „Интервю със себе си. Апокалипсис„
