„Устоите на земята“ от Кен Фолет беше сред книгите, които исках да прочета от дълго време. Поради обема на двата тома, обаче, не намирах подходящ момент да започна, докато най-сетне празничните дни ми дадоха чудесен повод да им се посветя. Великолепен роман за Средновековието, който дава много добра представа за живота на хората през онова време. Как са живели, какво е било мисленето им, икономиката, вярата и всички аспекти на живота.
Повечето книги и филми, чието действие се развива през средните векове, обикновено се съсредоточават върху важни ключови моменти от историята с главни герои крале и аристократи, като напълно изключват обикновения човек от сюжета си, който все пак е бил гръбнака на икономиката и обществото. Не отричам, че е вълнуващо да четеш за рицари и битки, но това не единственото, което се е случвало през онези векове.
Кен Фолет заплита съдбите на своите герои около построяването на катедралата в Кингсбридж. Амбицията на новоназначения приор Филип в едноименния манастир е да го превърне в духовно и проспериращо средище. Съдбата го среща с Том Строителя, зидар, чиято мечта е да построи катедрала. Това се случва на фона на гражданската война в Англия (XII век), в която всеки благородник заема и променя страната си в зависимост от собствената си изгода. И всичко това е заплетено с желание за власт, отмъщение, любов и алчност. Над чистите и свети подбуди на приор Филип са противопоставени желанията за власт на епископ Уейлрън. Съюзник на втория пък е семейство Хамли, присвоило си графство Шайринг. Законните наследници на графа, Ричард и Алиена свързват съдбата си със семейството на Том Строителя и се оформят двете страни в една битка като на шахматна игра. Същевременно всеки герой има свои лични стремежи и мотиви, които понякога го противопоставят срещу другите.
Образът на приор Филип е точно такъв, какъвто би следвало да бъде един истински духовник, дори и да не съм съгласна с църквата и виждането й за света. Ето два цитата, които дават представа за него и идеята каква би трябвало да е църквата:
– „Знаеше, че това няма да мине, разбира се. Да имаш вяра в Бога не означаваше да седнеш скръстил ръце и да не правиш нищо. Означаваше да вярваш, че ще имаш успех, ако дадеш всичко от себе си в делото, честно и усърдно.“
– „Филип вярваше, че грижата за хората е служба на Господа. Нали за това беше самото спасение.“
Положителните герои не са идеализирани, всеки има своите слаби страни и Кен Фолет ги е показал. Безспорно Уилям Хамли е лицето на злото и трудно може да се намери и една положителна черта в него.
Фолет е отделил достатъчно място в обяснения за архитектурата и строежа на катедралите, които всъщност са и неговото вдъхновение да напише „Устоите на земята“. Тези здания наистина представляват шедьовър и всеки, който е имал възможността да разгледа поне една катедрала, няма как да не бъде впечатлен от тяхното величие и великолепие и най-вече начина, по-който геометрията се вписва в изграждането им. За мен представляват символ за стремежа на човешкия дух към красота и хармония, особено в епоха, в която хората все още са живеели в едно помещение с домашни животни, а хигиената е доста относително понятие. Именно този стремеж е движеща сила за Том Строителя, а по-късно и за доведения му син Джак.
Отдавна не се бях наслаждавала така на някоя история и единствената забележка, която мога да посоча, е краят, който в крайна сметка ми изглежда леко наивистичен с възмездието над всички отрицателни герои.
„Устоите на земята“ има своеобразно продължение с двата тома „Свят без край“, чието действие се развива близо два века по-късно отново в Кингсбридж, а част от главните герои са наследници на героите от Устоите. Двата тома със сигурност са в листата ми за четене. :)
