С какво свързвате писателската професия? Първите асоциации в моето съзнание винаги се въртят около самота, тишина, изолация, представям си как истинските шедьоври се създават, когато се затвориш с пишещата си машина в някоя къща сред природата, далеч от всичко, и не излизаш оттам докато не завършиш творението си.
Може и да има автори, които се вписват в отшелническите ми представи, но много от великите имена в литературата, освен писатели, са и съпрузи, и вероятно по-скоро са творили в уюта или нищетата (всеки според възможностите си) на дома си, докато любимите дами в живота им са зад гърба им. Буквално и преносно.
Втората статия от поредицата ни за жените е посветена точно на тези съпруги, които макар и сами да не са писателки, чрез безапелационната си подкрепа са допринесли за това някои от най-големите литературни шедьоври да достигнат до нас.
Хадли Ричардсън
Елизабет Хадли Ричардсън е първата съпруга на Ърнест Хемингуей и един от най-важните хора в писателската му кариера. Двамата се запознават през 1920 г. чрез обща приятелка, по времето, когато Хемингуей работи като редактор във вестник. Любовта между тях пламва бързо – пленен от червеникавите ѝ коси и нейната грижовност, той от самото начало е убеден, че това ще бъде жената, за която ще се ожени. Така и става – въпреки първоначалните опасения на Хадли за това, че е с 8 години по-голяма от Ърнест.
Повратен момент в професията му е подаръкът от годеницата му за рождения му ден през 1921 г. – пишеща машина „Корона”. Скоро след сватбата им през същата година, двамата заживяват в Париж. През голяма част от брака им Хадли го подкрепя финансово благодарение на наследството си, а това носи на писателя свободата да се отдаде изцяло на писането, без да се тревожи за издръжката на семейството.
Да живееш с любимия в града на любовта звучи като същинска приказка, но приказките невинаги имат щастлив край. Двойката се развежда по времето, когато Хемингуей пише „И изгрява слънце”. Въпреки разтрогването на брака им, романът е издаден с посвещение на Ричардсън и техния син. До края на живота си Хадли получава процент от авторските възнаграждения от книгата, включително и от нейната екранизация от 1957 г.
Мерседес Барча
Друга също така бързо зародила се любов, но продължила повече от 70 години, е тази между Габриел Гарсия Маркес и любимата му Мерседес Ракел Барча Пардо. Двамата се срещат още като деца и Маркес предлага брак на Мерседес, когато тя е едва на 13. Детското обещание устоява на времето и разстоянието и те сключват брак 12 години по-късно.
Макар през повечето време да са живеели в нищета, затънали в дългове и разчитащи на помощ от приятели, Мерседес и за момент не спряла да вярва в съпруга си и сама се грижила за двамата им сина и домакинството. Когато Маркес завършва „Сто години самота”, тя е принудена да продаде сешоара си, тъй като парите не достигат за изпращане на целия текст към издателя. Тази тогава отчаяна постъпка прави възможно романът да се превърне в бестселър, а съпругът ѝ да получи Нобелова награда за цялостно творчество през 1982 г.
В края на книгата The Fragrance of Guava от Плинио Апулейо Мендоса, базирана на разговори между него и близкия му приятел Габриел Гарсия Маркес, Маркес казва, че най-интересният човек, когото е срещал в живота си, е Мерседес. Ей това наричам истинска любов.
Вера Набокова
Обещах статията да е посветена на дами, които сами не са заставали на писателския пост, и с Вера Набокова донякъде престъпвам уговорката ни, но говорейки за дами, повлияли на творчеството на съпрузите си, няма как да не споменем това име. Рускинята от еврейски произход е голямата любов на Владимир Набоков и се отказва от своята писателска кариера още в самото ѝ начало, за да подкрепя съпруга си в качеството на негов критик, редактор и машинописка.
Въпреки многобройните изневери от страна на Набоков, Вера остава до него до края на живота му и оказва огромно влияние върху неговите произведения. Един от най-провокативните му романи – „Лолита”, вижда бял свят именно благодарение на нея, тъй като тя няколко пъти възпрепятства съпруга си от изгаряне на ръкописа.
По време на живота им в САЩ, Набоков преподава в университета Корнел, а Вера присъства на всяка лекция като асистент и дори поема някои от тях в дни, в които мъжът ѝ боледува. Дори след смъртта му, Набокова продължава да превежда романите на Владимир и да защитава литературното му наследство.
София Толстая
Оставаме на руска вълна, за да обърнем внимание на съпругата на Лев Толстой и нейната абсолютна отдаденост във всяка нейна житейска роля. Не преувеличавам за отдадеността – София Толстая ражда на съпруга си 13 деца, за които се грижи предимно сама, докато Толстой пише. Нощем пък София се занимава с редакция и преписване на „Война и мир” на светлина от свещи. Смята се, че е преписала романа от близо 1200 страници 6 или 7 пъти. На ръка.
Съдбата на този брак обаче е типична като за класическа руска литература – духовните влечения на Толстой създават все по-голяма пропаст в отношенията му със София, а децата им заемат различни страни в семейните дрязги. Проблемите им се пренасят и в литературата – смята се, че „Кройцерова соната” изразява нещастието в брака им, а засегната от творбата, самата София написва две новели – „Чия е вината” и „Песен без думи”, разказващи за безчувствен към нуждите на жена си съпруг. Творбите са публикувани много след смъртта на Толстой, заедно с други текстове на съпругата му, които се смята, че го критикуват.
Айлин Блеър
Съпругата на Ерик Артър Блеър, познат на литературния свят като Джордж Оруел, буквално спасява живота му по време на Испанската гражданска война. Оруел членувал в Работническата партия за марксистко обединение (POUM), а когато организацията е обвинена в сътрудничество с врага и участниците в нея биват преследвани, Айлин съдейства за уреждането на пътническите документи на съпруга си, докато той се укрива, и така двамата успяват да избягат във Франция.
Блеър има и пряко влияние върху творчеството на Оруел, като подкрепя писателската му кариера и го вдъхновява за много от идеите в книгите му. Писателят първоначално планира „Фермата на животните” да е есе, но подтикнат от съпругата си, развива историята в повест, актуална и до днес. Много биографи и приятели на семейството отбелязват и значителното положително развитие в стила на писане на Оруел след като Айлин става част от живота му.
Няма спор, че основните компоненти за създаването на една творба откъм човешки ресурс са автор и герои. Има обаче и още едно звено, за което рядко се говори – музите. Макар тези дами да нямат пряко участие в написването на едни от най-великите романи, заслугата им за Световната класическа литература съвсем не е малка. Да изградиш пространството, в което да се роди един шедьовър. Да останеш въпреки трудностите. Да имаш вяра и търпение в нечий талант. Това е силата на жената в литературата.
Автор: Мария-Никол Косева
Тези и още много автори можеш да откриеш в Ozone.bg.
Прочети още:
В месеца на жената: 5 нежни имена в съвременната българска литература
