„В морските дълбини” (изд. „Егмонт България“) на Дженифър Донъли съчетава всички класически елементи на едно добро фентъзи за деца – има магия, мистерия, митология, приключения, вълшебни талисмани, хилядолетна тайна. И всичко това се случва на дъното на моретата, реките и океаните.
Това е историята на русалката Серафина, която в деня, в който трябва да бъде провъзгласена за наследница на трона на Миромара и да бъде официално сгодена за принц Махди, вижда как кралството й бива завладяно от нашественици. Баща й е убит, а майка й е смъртоносно ранена. Серафина успява да избяга заедно с приятелката си Нийла и двете се отправят към Румъния в търсене на речните вещици, йели, за които се предполага, че са само мит.
Оказва се, че и двете момичета са имали един и същи сън, в който са призовани от Баба Вража. Шест русалки от всички морета трябва да се съберат, за да спасят водния свят от древно зло. Зло, което води корените си от създаването на морския народ и падането на Атлантида (не мога да не отбележа интересната хрумване на авторката да обвърже мита за древния континент с цялата история). Като всяко приключение, по пътя младите русалки срещат нови приятели, неочаквани съюзници, разкриват стари тайни и порастват. Появяват се и другите четири русалки, всяка с уникална дарба и характер.
Действието в романа е с точното темпо, нито прекалено мудно, нито прекалено бързо. Сюжетът се гради на класическата рецепта за борбата между доброто и злото, но в това е и чарът на историята. Тя не се заиграва с нови похвати, не въвежда образи, които не са нито добри, нито зли. Акцентът е поставен върху вечните теми за израстването, намирането на собствената идентичност и нейното отстояване, приятелството и отговорностите. Въпроси, които вълнуват всеки тийнейджър, тъй като книгата е насочена именно към тази целева група, и по-точно към неговата нежна половина, както може и да се предположи от факта, че всички ключови герои в романа са от женски пол, а също от матриархата, който цари в кралство Миамара. Точно това обаче ми допадна в романа.
„В морските дълбини“ има лека феминистична нотка, изразяваща се в това, че героините трябва да се борят сами и да развият собствените си сили. Не разчитат на някой силен мъжки образ, всъщност такива почти липсват. В крайна сметка принцове няма, но те не са и необходими, не и в онзи старовремски приказен смисъл. Най-важният урок, който романът напомня, е, че човек просто трябва да повярва в себе си и да се научи да се преборва сам с трудностите. Но преди да си помислите, че романтичният елемент е забравен, спокойно, не е така. Макар и да не е посветила много от сюжета на това, Донъли е обрисувала най-сладките и леко неуверени трепети на първата любов между Серафина и Махди.
И преди да завърша, не мога да пропусна една доста важна част от книгата, а именно екологичната. По много ненатрапчив начин е представен морският свят, както и проблемите със замърсяването на реките, океаните и моретата, последиците от незаконния улов и заплахата от изчезването на редки морски бозайници.
„В морските дълбини“ на Дженифър Донъли поставя много обещаващо начало на поредицата и въпреки че съм попреминала годините за подобни книги, с удоволствие изчетох историята. Още повече ми допаднаха темите и посланията в книгата, които са точно такива, каквито според мен момичетата трябва да имат за пример. Очаквам с нетърпение следващите две книги от трилогията „Сага за вода и огън”.
