“Защото Валери Петров е вечен!”
Недялко Йорданов
Помня времето, в което учех стихотворения на Валери Петров и правех актьорски упражнения с тях на сцената (това време не беше чак толкова отдавна). И дори да нямаше никаква задача, сами по себе си те пораждаха такава лавина от емоции и усещания в мен, че нямаше нужда да играя. Истински, прости и наситени са думите му.
Докато четеш “Песнички, събрани от сцени и екрани” (изд. “Милениум”) се чувстваш ту като дете на 5 години, ту като старец, ту като един от хвърчащите хора. Без никаква претенция събраните в тази малка книжка думи разкриват цялата пъстрота на живота около нас.
Трудно ми е да опиша какво точно четеш в книгата и как ти въздейства, защото всеки един ред е със собствено мнение, безупречно вплетено в цялата картина. А нещото, което повлиява още повече на читателите, са избраните страници, копия на печатаните на машина стихове на Валери. Още по-вълнуващ и придаващ достоверност е почеркът на корекциите му върху отпечатаните творби.
И понеже съм човек с особено силно отношение към театъра, стиховете, писани за сцената, ме пренесоха в храма на Мелпомена, където са оживявали и продължават да живеят пред стотици погледи, вперени в Дон Кихот, Д’ Артанян или Крал Лир. За актьорите “е толкова сладко – макар и за кратко, макар да е рядко” тази нечувана сила, която ги издига до небесата и ги дарява с живот. Това прави и Валери Петров – дарява дихание на безчувствените декори, костюми и празни думи. Неговите слова оживяват и на екрана пред зрителите, които тогава са гледали черно-белите образи и са мечтали да бъдат като онези жени и мъже, пеещи песните на поета.
И макар само на хартия, всяка една дума, стих и всички малки подробности те въвличат и те правят част от идеята “Валери Петров”. Независимо кой си и с какво се занимаваш, се докосваш истински до таланта на “вечния” поет.
