„Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.”
Кои са вълците в световната история? Опитайте се да избягате от очевидните отговори в учебниците или в „Уикипедия”. Помислете не за тези личности, на които властта е поднесена на златна тепсия, а за онези, които тръгват от нищото и се борят със зъби и нокти за всяко късче влияние, до което могат да се доберат. Насочете се не към Хенри VIII, а към настанилите се в дебелата му сянка. Изберете Томас Кромуел.
Вълците на Хилари Мантел успяха да я превърнат в един от най-успешните съвременни автори, спечелиха й множество престижни литературни отличия, сред които цели две награди „Ман Букър”, и дори я наредиха сред кандидатите за списъка на стоте най-влиятелни личности според списание „Тайм”. След като прочетох романа й, не виждам нищо случайно в този възход.
“Вълци” съсредоточва вниманието ни върху един от най-противоречивите периоди от английската история. Крал Хенри VIII яростно се опитва да разтрогне брака си с кралица Катерина Арагонска, за да вземе за жена магнетичната и опасна Ан Болейн. Всички знаем, че владетелите винаги получават това, което желаят, независимо какво ще струва на тях или на поданиците им. Навлизането в открит конфликт с папата и поставянето на светската власт над църковната в името на един развод се оказва решение, което ще промени завинаги лицето на Англия. Една от движещите сили на този процес е именно Кромуел.
Томас Кромуел успява да се превърне от син на обикновен ковач във втората най-влиятелна фигура в страната след краля. За няколко години той си проправя път нагоре по стълбицата, едновременно с това запазвайки лоялността към покровителите си, към семейството си и към идеалите си. „Вълци” го представя в много по-благоприятна светлина от онази, на която сме свикнали – вместо студенокръвен и пресметлив политик, той е описан като достоен, интелигентен мъж, измъчван от всичките дълбоко лични загуби, които животът го кара да понесе. Не си правете илюзии обаче – Кромуел е сложна личност, която прескача от милостта към твърдостта, от преговорите към изнудването, от себеотрицанието към себичността. Той напълно съзнава своята вълча природа и има набито око за алчността и пороците на заобикалящата го пасмина благородници и духовници. Както самата Ан Болейн казва, каквото и да прави Томас Кромуел, той винаги работи единствено за себе си. Средствата варират, но целта е неизменна – власт. Контрол.
Историческите романи не могат да ти поднесат истинска интрига. Те по презумпция ограничават свободата на автора по отношение на сюжета и работата с добре познати и експлоатирани образи. Какво тогава може да направи писателят с героите си, за да изненада читателя и да съчини вълнуващ разказ?
Отговорът е прост – да им вдъхне живот. Да ги измъкне от страниците на учебниците по история и от рамките на омръзналите портрети. Да ги превърне в личности от плът и кръв, хора със свой собствен глас, маниери и душевност, с всичките прилежащи нюанси. За мен именно това е най-голямото постижение на Хилари Мантел. Тя борави изкусно с целия комплект фигури от конкретния период от английската история и ги прави толкова сложни и интересни, колкото никога не са били. Хенри VIII все още не е страстен колекционер на отрязани глави, Томас Мор е далеч от светостта и доста по-близо до фанатичността, а Ан Болейн е жена, от която на моменти ще ви настръхне косата.
Друго достойнство на „Вълци” е, че е написана увлекателно и се чете доста бързо, имайки се предвид внушителния обем от 650 страници. Подходът е разчупен, книгата е съставена предимно от диалози, в които често има и проблясъци на хумор. На моменти обаче целият парад от преговори, схеми и машинации доста ми дотягаше, признавам, интригантстването на властимащите никога не ме е вълнувало особено.
„Вълци” не просто разказва за битието на Томас Кромуел и съпровождащите го емблематични участници в пиесата на Хенри VIII, но и чертае карта на пътя, който един човек извървява до върха, когато не разполага с нищо друго, освен с воля и интелект. Обещаващо начало на трилогията, която ми е любопитно да видя как Хилари Мантел ще развие, макар и да се знае как ще завърши всичко за главния й герой.
Ревю за книгата и при Христо в „Книголандия“
