Паоло Сорентино познава различните профили на красотата и не се страхува да говори за тях.
Великата красота може да бъде асоциирана с неразрушимата монументална мощ на съхранения шедьовър, надживял създателите и любителите си. Контекста на съществуването на красотата подлежи на изменение, но интензитетът на величието й – не. Колкото по-голяма е времевата дистанция между раждането и консумация й, толкова по-романтичен е ореолът на красотата.
Младост е липсата на дистанция между минало и настояще. Емоционалното очарование на сегашния момент, съчетано с едновременната крехкост и вечност на мига. Младост е и най-отминалият период от живота, намиращ се в своя зенит. Красотата на младостта, независимо настояща или бивша, е неизчерпаем източник на вдъхновение и носталгия.
А италианският режисьор Паоло Сорентино е наясно с това.
Най-новият му филм „Младост“ (Youth, 2015), чиято световна премиера бе на фестивала в Кан тази година, разделя младостта на съставни части и я пречупва през призмата на няколко изкуства. Въпросните съставни части са демонстрирани паралелно и разкриват гъвкавостта и адаптивността на красотата с помощта на конкретен и кратък времеви отрязък. Младостта е кратка и светла, а филмът на Сорентино ухае на нея.
Фред Болинджър (Майкъл Кейн) е пенсиониран композитор и диригент, който прекарва ежегодната си почивка в Швейцария в своя любим хотел. Компания му прави приятелят му – режисьорът Мик Бойл (Харви Кайтел), който междувременно работи върху най-новия си проект. Докато единият се опитва по всякакъв начин да се оттегли от призванието и професията си, другият се опитва да създаде лебедовата си песен. Фред получава покана от кралицата на Англия за грандиозен концерт и посвещаване в рицарско звание, което упорито отказва. Мик пък желае да привлече детската им любов за главната роля във филма му.
Междувременно из хотела се носят звуците на „Простите песнички“ на Болинджър, изпълзели от цигулката на дванайсетгодишно момче.
Междувременно в хотела се настанява мис Вселена, която междувременно се появява гола в басейна при Фред и Мик.
Междувременно дъщерята на Фред е зарязана от сина на Мик заради млада поп-звезда.
Междувременно Алпите цъфтят в зелено и слънчево.
Междувременно Фред не иска да се занимава повече с музика.
Междувременно други се опитват да го убедят в обратното.
Междувременно красотата умира и се преражда във всяка секунда.
Новият филм на Сорентино, също както предишния – „Великата красота“ („La grande bellezza“, 2013), е изграден от мащабни и внушителни кадри. Но докато „Великата красота“ съсредоточава погледа си върху архитектура, движенията на тялото и детайлите от самотата на героите, „Младост“ изтрива тези контури и ги преначертава. В него живата природа превзема неживата – природата и тялото триумфират над предметите. Изкуството се издига над битовото. На фона на красотата на младостта, независимо изтекла, изтичаща или предстояща, зрителят наблюдава тихото спокойствие на общата им красота.
Филмът е значително по-универсален и достъпен за масовата публика, отколкото предишния на италианския режисьор. Липсва и красивата, но напрягаща и отегчаваща протяжност на „Това трябва да е мястото“ (This Must be the Place, 2011). Сорентино от 2015 година балансира и избягва недостатъците на някои от предишните си филми.
Привидното спокойствие и плавност на сюжета са в хармония с музиката, диалозите и играта на актьорите. Крайните емоции изглеждат неуместни за изтънчената сдържаност на действията им, като това не пречи те да са ясни, отчетливи и твърди. Прокрадва се носталгия по изгубеното време, а абсолютната увереност в безвъзвратното изтичане на младостта.
(Убедителната и впечатляваща актьорска игра във филма е безспорна. Майкъл Кейн, Рейчъл Уайз, Пол Дано и Харви Кайтел придават на „Младост“ допълнителни висоти на елегантност и класа.)
„На моята възраст влизането във форма е за- губа на време.“
Формата на кадрите, персонажите и действието във филма е геометрична – остри ъгли на камерата, изсечени черти на лицата на героите, пищни природни картини, прорязани от присъствието на селскостопански животни. Ярки и светли цветове, строго очертаващи границите на пейзажа. И върху острието на тази картина – мекотата на движенията на Фред, който дирижира света около себе си. Все още.
„– Днес как беше?
– Нищо. А ти?
– И аз нищо.
– Да се надяваме, че утре ще се изпикаем”
„Младост“ неизбежно е изпълнен с патос и ефирност, което е естествено на фона на музиката, която Болинджър създава. Опростени като форма и извисени като емоционален заряд, композициите му са един от основните герои във филма. Те контрастират на суровото излъчване на Фред, което умело прикрива непреодоляната мъка по липсващата фигура на съпругата. Той е сложен образ, поставен в проста обстановка. Многопластов персонаж, който е на предела на желанието си за многопластово съществуване и желае да бъде оставен на спокойствие. Всичко това е поставено в още по-статичната обстановка на швейцарските Алпи.
Паоло Сорентино
„– Този човек е последният истински, автентичен мит на Земята. Като древногръцките. Друг на негово място би предизвикал смях. Не и той. Никой не се засмя. И знаеш ли защо?
– Не, защо?
– Защото митът не може да бъде обект на присмех.“
Сорентино не подлага нищо на присмех – нито младостта с нейните експресивни недостатъци, нито старостта с нейния цинизъм, нито любовта с нейната преходност, нито влюбването с неговата самоувереност. Той улавя красотата в различните ъгли на промяната и разширява понятието за младост до безкрайност.
„Младост“ се появи по българските кина по време на ежегодния фестивал „Киномания“. Едновременно с това на книжния пазар излезе и сценарият му, благодарение на издателство„Колибри“. Ако сте били сред онези, които успяха да се насладят на филма по време на прожекцията му на Киномания, припомнете си това изживяване и с книгата.
„Един жест с ръка на диригента и струнните и духовите инструменти затихват, докато съвсем замрат. Остава само нежното звучене на цигулката.“
Снимки: Gianni Fiorito – © 2015 – Twentieth Century Fox Film Corporation
