Винаги е било модно да се говори за велики хора. Без значение колко са велики и дали въобще съществуват велики хора. Сега ще си поговорим за най-„великия” литературен герой на американската литература (не, не е Boyko Borissoff) – „Великият Гетсби”.
Нямам абсолютно никаква идея защо съм смятал този роман на Скот Фитцджералд за първокласен, явно е било някак априорно. И да си призная, останах разочарован… Така и не успях да разбера и брат му (поне така ги виждам аз) „Спасителят в ръжта” на Селинджър.
Предполагам, че произведението на Фитцджералд е дало много на US литературата – със сравненията между изтока и запада, с описанието на снобарския живот на американските богаташи по време на Сухия режим, с изграждането на образа на Гетсби чрез гледната точка на главния герой.
И наистина фабулата е интересна, но определено отстъпва на криминалните сюжети на Агата Кристи. Разбира се, тук не става въпрос за кримка, но все пак… Малко ме подразни започването на криминална нишка, която остава неразвита.
Завършвам, както завършва самата книга – с прекрасна философия за това, как един човек би трябвало да гледа на света.
Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото…”
