„Везба” (Изтъкан свят 1) (ИК „Бард“) на Дженифър Албин е роман, който трудно мога да поставя в определена категория. Книгата спада към young adult антиутопиите, но има някои фантастични елементи. А краят й дава сериозен повод за размисъл и догадки накъде ще продължи историята. Именно поради засегнатите фантастични моменти, които дават по-голяма дълбочина, бих препоръчала „Везба” и на по-възрастната аудитория.
Очевидно е, че заради целевата таргет група присъстват някои наложителни съставки в романа. Млада героиня, която се оказва надарена, заформящ се любовен триъгълник. Последните, освен че са тотално банални, защото присъстват в почти всяка книга от young adult жанра, почват и вече да се превръщат в дразнещо досадни. Но като изключим тези неща, „Везба” е много приятна за четене.
Дженифър Албин е създала един интересен и интригуващ свят. Действието се развива на Арас, който е едновременно технологичен и архаичен. Това е свят, който се доминира от Гилдията, която се управлява от мъже, а единствените жени, които разполагат с привилегии и относителна власт са така наречените тъкачки, които могат, буквално, да тъкат във времето. Човешкият живот е изцяло в техните ръце. Да бъдеш тъкачка е най-високата привилегия, за която една жена би могла да си мечтае, но не и за главната героиня Аделис, чийто родители цял живот са я учили да крие таланта си. Когато тайната й е разкрита, тя е насилствено отведена в Крепостта (мястото, в което се обучават и работят всички тъкачки). Там Аделис се сблъсква със загадки и истини за света, в който живее, научава повече за тъкачките и това, което те правят.
За мен, целия механизъм с тъкането остана леко мъгляв, но очевидно това са жени, които могат да работят с времето и пространството и така да контролират климата, да създават или изтриват места, но най-вече да разполагат с човешкия живот. Те могат да изтръгнат човек от цялостния пейзаж и да го убият. Неизбежна за мен е аналогията с Мойрите,трите богини на съдбата от гръцката митология. Клото, която преде нишката на човешкия живот, Лахесис (Лахезис), която определя съдбата и Атропос, която отрязва нишката на живота, когато настъпи отредената смърт на човека.
Въпреки че тъкането във „Везба” е обяснено по различен начин, светът на Арас изглежда като огромно платно, на което тъкат стотици жени, а над всички тях е главната Везбарка. Тя е най-могъщата жена и създава самата материя, с която се тъче. Макар и изменена, несъмнено идеята за тъкането и предопределената съдба на Дженифър Албин напомня за вярванията на древните гърци.
Действието в романа се развива около перипетиите на Аделис в Крепостта, нейните огромни възможности и потенциал на тъкачка, които разбира се ще определят бъдещето на Арас. Толкова по отношение на интригата. Като един жужащ фон тече описанието на живота в Крепостта и наличието на едно малко женско общество с всичките типични за него интриги, дрязги и приятелства. Това, както и любовните вълнения на героинята, бяха просто допълнителен пълнеж, без който книгата нищо не би загубила.
Все пак, определено отдавам заслуженото на Дженифър Албин за оригиналната идея и цялостната концепция за тъкачеството и боравенето с времево-пространствената материя. Очаквам по-подробно научно обяснения в следващата част, която със сигурност би предала повече тежест на историята, а защо не и да я нареди сред фантастичните романи. Втората част вече е издадена на английски и се казва “Altered”.
Вижте трейлъра към „Везба”:
