„Обет за мълчание“ от авторката на бестселъри в жанра на романтичния съспенс – Джейн Ан Кренц, е сред предстоящите заглавия на издателска къща „Хермес“. Любовната интрига е умело съчетана с криминален сюжет, а напрежението не спада до самия финал.
Вирджиния е млада и красива собственичка на художествена галерия, която непрестанно се бори с кошмарите от миналото. Като дете тя е била в секта и едва не е загинала при умишлен пожар, който отнема живота на майка й.
Сега една от нейните художнички е посегнала на живота си, след като е изпратила на Вирджиния снимка на последната си картина. Това кара Вирджиния да се съмнява във версията за самоубийство.
Частният детектив Кабът е едно от децата в сектата, които са оцелели след пожара. И само той може да й помогне. Защото някой смята, че Вирджиния знае повече, отколкото самата тя предполага, и че трябва да бъде спряна. Въвлечени във вихрушка от тайни, измами и страсти, двамата стигат все по-близо до разгадаване на мистерията на общите им спомени. И на шокиращата съдба на един човек, който все още има властта да унищожи всичко, което обичат.
Прочетете откъс от „Обет за мълчание“ при нас.
– Нещо ме притеснява – каза Вирджиния.
Тя седеше зад волана на колата си и наблюдаваше как фериботният екипаж от двама души се подготвя да свали рампата за свързване с малкия пристан на острова. Пътуването от Сиатъл беше продължително, включваше много шофиране, два ферибота и продължително чакане между преходите.
Двамата с Кабът бяха плътно един до друг от седем и двадесет и пет сутринта, когато го беше заварила да я очаква във фоайето на сградата. Вече наближаваше два следобед. Не можеше да си спомни кога за последен път беше прекарала толкова много време насаме с мъж. И цяла вечност не беше изпитвала този неспокоен трепет. Каза си, че е заради перспективата най-сетне да открие истината за смъртта на Хана Брюстър. Но й се струваше, че истинската причина за вълнението й беше Кабът.
Това беше опасна територия. По отношение на връзките тя беше една модерна Пепеляшка. Най-добре за всички участници беше тя да се прибере в дома си до полунощ. Някои мъже, разбира се, смятаха тази нейна приумица за истинско предизвикателство, поне първоначално. Но в крайна сметка го приемаха като форма на отхвърляне – каквото си беше. Вярно е, че можеше да си осигури малко повече време с лекарства или с няколко допълнителни чаши вино, но това обикновено й гарантираше паник атака по-късно.
И тя, и Кабът се стараеха да бъдат дистанцирани и делови по време на пътуването. Странна връзка, мислеше си Вирджиния. В някакъв смисъл те бяха близки непознати. Имаха обща история.
Кабът отклони вниманието си от процеса на спускане на рампата и я погледна.
– Само едно нещо ли те притеснява? – попита той.
– Добре, много неща – призна тя. – Но ако приемем, че Зейн е жив, постоянно се връщам на въпроса защо би поел риска да убие жена, която не би могла да му причини никаква вреда?
Джейн Ан Кренц
(снимка: Pinterest)
– Тръгваш от грешно предположение. Повярвай ми, ако Куинтън Зейн е дошъл тук, за да убие Хана Брюстър, то е, защото е вярвал, че е способна да му създаде проблеми.
– Ако е смятал, че представлява заплаха, може би е щял да се отърве от нея отдавна.
– Мисля, че има три възможни обяснения за забавянето. Първото е, че Брюстър винаги е представлявала заплаха за Зейн, но той едва сега е открил къде се крие.
– Какво е обяснение номер две?
– Нещо се е променило в света на Зейн. Каквото и да е то, убедило го е, че Брюстър се е превърнала в заплаха.
– И възможност номер три?
– Може би Хана Брюстър наистина е изгорила хижата си и сама е скочила от скалите.
– Защото е халюцинирала.
– Да.
Най-после рампата беше спусната. Вирджиния запали двигателя и се приготви да последва един очукан пикап и един седан, слизащи от ферибота.
– Осъзнавам, че това вероятно е пълна загуба на време, да не говорим за пари – каза тя. – Баба ми беше много разстроена, когато разбра, че съм наела „Кътлър, Сътър и Салинас“. Но след като видях последната картина на Хана, не преставам да си задавам въпроси.
– А откакто я показа на нас с Ансън, и ние не спираме да си задаваме въпроси.
