Потребността да напиша роман дойде като една естествено развитие на блога По дирите на думите, в който вече три години събирам стари, родни думи. Думите се таят в нас и сами избликват на повърхността. Това сподели Виктория Бешлийска в 18-ото издание на кампанията #ВкъщиСъмИЧета, организирана от „Аз чета“ и Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, в навечерието на Световния ден на книгата и авторското право.
След успеха на дебютния си роман „Глина“ (изд. „Софтпрес“), Бешлийска подготвя и нова книга.
В етап на проучване съм. Работя върху две възможности. Вярвам, че ще излезе нещо интересно. Има теми, които ме вълнуват, и ако ги споделя с по-широка аудитория, ще развълнуват и читателите.
Страстта ѝ към думите се крие в корените иѝ, някъде между Плевен и Елена. В семейство ѝ винаги се са използвали много колоритни фрази. Още като малка им обръщала специално внимание, а трите ѝ любими думи са „жар“, „пезул“ и „сполай“.
Авторката на „Глина“ разказа за вълнуващата си първа среща с бусинската керамика и предизвикателствата, през които е преминала, докато е създавала сюжета на книгата. Както и за интересната символика на глиненото пано, вплетено в корицата, дело на майстора на автентична керамика Захари Иванов.
Бешлийска обясни и защо е посветила романа на двете си дъщери.
„Преди всичко се надявам да ги научи да чувстват и да усещат света. Да вярват, че всеки е дошъл тук с някаква своя мисия. Тази първична сетивност, която е описана и се отнася за самите образи в романа, е нещо, което е много изгубено в съвременността ни. Много сме отдалечени от природата, от стихиите и това ни отнема от възможността да усещаме в дълбочина връзката си с другите, връзката си със земята, мястото ни във Вселената.“
Запис от срещата можете да гледате тук:
