Преди дни попаднахме на серия снимки във фейсбук групата „Какво четеш“. На пръв поглед нищо специално – планини от книги, извиващи се в стройни редици. Когато се вгледахме, обаче, видяхме, че томчетата са в лошо състояние, а мястото, на което се намират, е занемарено. Оказа се, че фотографиите са от изоставената библиотека в с. Радунци. А жестът на Виктория Казакова, която е снимала с мобилния си телефон, и приятелите й – да подредят всички книги там – ни накара да я потърсим, за да разкаже повече.
Преди да потънем в историята на Вики, искаме да припомним, че с. Радунци се намира в Централна Стара планина. Мястото е известно преди всичко със Специализираната болница за белодробни болести, която отваря врати през 1955 г. като противотуберкулозен санаториум. От май 2015 г. болницата е обявена за ликвидация заради неизплатени сметки.
Представи се на читателите на сайта „Аз чета“ – коя е Виктория Казакова?
Виктория Казакова е усмихнато 26-годишно момиче от Пловдив. Завършила съм предучилищна педагогика и чужд език в ПУ „Паисий Хилендарски“. В момента уча магистратура, пак там. Работя като учителка в детска градина и се старая да вдъхновявам и възпитавам малчуганите така, че да обичат книгите. Давам им разнообразни четива и им помагам да открият магията на литературата.
През свободното си време пиша стихове – и за деца, и за „по-големи“ деца. Надявам се някой ден да издам своя книга. Обичам също морето, планината и късните следобеди – с чай и интересна книга.
Как попадна в изоставената библиотека на с. Радунци? Какво откри вътре?
За Великден бях поканена в Радунци заедно с моите приятели Петя и Ивет Димитрови (майка и дъщеря) и половинките ни. Бързо обиколихме селцето, затова насочихме вниманието си към величествената природа наоколо. Разхождайки се из вълшебните гори, открихме изоставена сграда (впоследствие разбрахме, че тя е на някогашния културен дом), през прозореца заварихме стая с книги, а накрая – широко отворена врата. Вътре беше страшно – студено, прашно и тъжно, сякаш бе паднала бомба! Навремето сигурно е било прекрасно, защото имаше голям кино салон, гримьорни и библиотека. Земята беше покрита с книги, купища книги, планини от книги… Можете да си представите какво бе направила влагата с тях. Трудно ми е да опиша колко болно ни стана при тази гледка. Решихме да видим какви са прашлясалите издания и докосвайки ги едно след друго, преценихме, че е най-добре да ги подредим. Изгубихме се в тях и за два дни въведохме ред в изоставената библиотека на с. Радунци.
Знаеш ли каква е историята на библиотеката?
По време на престоя ни там научихме, че въздухът в с. Радунци е най-чистият в България. Затова някога построили Специализирана болница за белодробни болести, имало е също детска градина, училище и културен дом. Днес последните са изоставени.
Колко време ви отне да подредите книгите? Можеш ли предположиш колко бяха на брой?
Имахме на разположение два дни – събота и неделя по Великден. Открихме библиотеката в събота, започнахме да разглеждаме и подреждаме в късния следобед и останахме там около два часа. Тръгнахме си, щом се стъмни – без ток стана много студено. На Великден сутринта пихме кафе и с нетърпение се върнахме в библиотеката. Дълго разглеждахме и подредихме всички здрави книги по масите и шкафовете. На пода оставихме куп с накъсани издания и подвързии, които нямаше как да спасим. Не сме броили книгите, но сред тях имаше много медицинска литература, детски книжки и издания на руски.
Очевидно имаш пристрастия към книгите. Какви са читателските ти навици?
Ооо, да, определено! Чета книга във всеки свободен момент! За годините си мога да се похваля с доста голяма лична библиотека, която подреждам с голямо внимание. Сериозно се притеснявам какво ще правя, щом се запълни и последният й ред. Не съм от хората, които лесно се разделят с книгите… Дори да не съм впечатлена от някоя, все пак я запазвам с идеята някога да й дам втори шанс.
Коя книга четеш в момента?
Де да беше само една! В момента съм потънала в „Затворисърце“ от Константин Трендафилов, но дочитам и „Копелето на Истанбул“ от Елиф Шафак. За лека нощ пък минавам по една приказка от „Детски и домашни приказки“ на Братя Грим.
В работата особено полезна ми е „Край на скуката в час“ от Рон Кларк. А в самата детска градина чета на децата преди сън „Мечо Пух“ от Алън А. Милн и „Малки приказки“ от Иво Сиромахов.
Подредила си книгите с двете си ръце, това е къртовски труд. Но какво би направила с библиотеката, ако имаше неограничени възможности?
Бих облякла всяка книга в красива подвързия. Мечтая за библиотека като тази в „Красавицата и звяра“ – бих наредила книгите в нея, но уви, това няма как да се случи. Надявам се фондът на библиотеката да попадне на правилното място, при хора, които се нуждаят от него!
