Владислав Петков (Влади) е мечтател за социална промяна, обучител, активист и по-често… администратор на проекти. Работи с Фондация С.Е.Г.А. и други граждански организации, като основните му интереси са в сферата на младежките дейности, социалното включване, правата на човека и овластяването на маргинализирани групи. Завършил е Право, а към момента учи Културна антропология. Обича шоколад.
С Влади се познаваме от поредица обучения по проект „Младежи срещу расизма“ и всеки път се впечатлявах от неговия подход и този на екипа, от интерактивния начин на поднасяне на сериозното и тежко знание за правата на човека и антирасистките политики. От друга страна Фондация С.Е.Г.А. е от малкото НПО-та в страната, които реализират един проект от начало до край, както са го планирали. Прозрачност, публичност и лична убеденост са техните отличителни качества. Съответствието между думи и дела е константа в личността на Влади.
В рамките на проекта „Младежи без граници” бяхте на посещение във Флоренция, Италия да наблюдавате добри италиански практики с цел преноса им в България. Присъствайки на заключителната конференция по проекта, се впечатлих, че библиотеките могат да бъдат младежки центрове. Това е акцентът, който искам да поставя в това интервю. Влади, би ли разказал как се случва това?
Ще започна с това, че нашето посещение в Италия (Флоренция и околностите) беше насочено към изучаването на добри практики в управлението на младежки центрове и работа с млади хора в риск. Когато италианските ни партньори включиха две библиотеки в програмата ни, бях доста скептичен, както и голяма част от групата, с която бяхме в Италия. Впоследствие обаче бях изключително доволен, че това се случи.
Община Флоренция и Oбщина Скандичи – там бяха двете библиотеки, които посетихме – поддържат както библиотеки, така и младежки центрове. В този смисъл, формално погледнато, библиотеките не са младежки центрове. В някакъв смисъл обаче са – понеже са пространствен център, където има много млади хора. Не съм очаквал да видя толкова много млади хора в библиотека наведнъж.
Може ли да разкажеш по-подробно какво представлява модела за съвместно управление на младежки центрове между местните власти и гражданския сектор?
Младежките центрове във Флоренция, но и на други места в Италия, се притежават от общината, но не се управляват от нея. Управлението на центъра и на дейностите му се предоставят на младежки и културни сдружения, асоциации и кооперативи, които се избират за определен период от време чрез конкурс. На тези граждански обединения се оставя директната работа с младите хора, а общината наблюдава и контролира този процес и предоставя голяма част от финансирането. Моделът си има предимства и недостатъци – в някакъв смисъл може да се разбира и като неолиберален модел на приватизация. Въпреки всичко беше безспорно мнението от всички страни, че гражданските организации са много по-подготвени да работят директно с младите хора, отколкото общинските структури.
Сходен е моделът с библиотеките – част от дейността се предоставя на сдружения и кооперативи. И в двете библиотеки, които посетихме, т.нар. front desk (рецепция), са отдадени за управление на такива структури. Библиотеката реално се управлява съвместно от общински служители – библиотекари – и друг персонал, който е доказал умения в конкретната допълнителна дейност. Така едните могат да вършат чисто експертната библиотечно-информационна дейност, а другите да са „експерти по местната общност“, ако се върнем на този цитат.
Защо библиотеките? Какви са аргументите на общините да се спрат на тези обществени пространства? Какви предимства имат библиотеките пред други центрове?
Една част от младите хора реално се нуждаят от библиотеките – това са студентите. Колкото и информация да има в Интернет, академичната литература е почти изцяло запазена за библиотеките. Флоренция например е студентски град и в някакъв смисъл присъствието на толкова млади хора в библиотеките е очаквано. Само че и София е студентски град, т.е. това не е достатъчно. За мен изборът на библиотеките е комбинация от нужда и от подходящи условия, които да насърчават младите хора да посрещат тази нужда качествено.
Тук ми се иска да отделя внимание на архитектурата на библиотеката във Флоренция – намира се в самия център, има вътрешен и външен двор с пейки, места за сядане и социализиране вън от читалните, както и кафене на покрива с изглед към централната катедрала. Един от най-впечатляващите изгледи в града е отделен за библиотеката. Това не само привлича хора, но показва и важността, която местните власти отдават на тази институция и дейността, която развива.
Защо не се остави самият екип на съответната библиотека да създава и управлява младежки дейности? С какво се занимават в тях освен обичайната библиотекарско-информационна дейност?
Библиотеките си остават библиотеки и тяхната основна цел не се променя. Когато организират допълнителна дейност, насочена към деца и млади хора, те я организират, за да увеличават читателите си и да насърчават четенето. За мен важното в случая е, че полагат допълнителни усилия – проактивни са в привличането на клиентите си, особено децата и младите хора. У нас тази проактивност не се забелязва много отчетливо – ако дойде читател, ще го обслужим. Но сякаш не полагаме допълнителни усилия да го привлечем. Разбира се, това е плод на личните ми наблюдения и не съм проучвал въпроса дълбочинно. Убеден съм, че има библиотеки в България, които полагат много усилия и привличат нови публики. Но като че ли не е всеобщо осъзната политика.
В момента се сещам за един пример на допълнителна дейност, за която ни разказаха в библиотеката в Скандичи – там библиотеката периодично организира състезание по Playstation за деца и млади хора. На пръв поглед електронните игри изглеждат като врагове на библиотеките. Само че едно такова състезание дава възможност на младите хора да опознаят мястото, да видят какви услуги се предлагат, да обходят едно обществено пространство и да го усетят като свое.
Как се финансира тази допълнителна дейност?
Предполагам, че от бюджета на библиотеката, т.е. от общинския бюджет. Искам да подчертая обаче, че финансирането не винаги е най-големият проблем и това беше едно от ясните послания на много от структурите, които посетихме в Италия. Сред участници в българската група също имаше мнения в стил „Вие ни дайте техните бюджети и ние ще се оправим“. Само че финансирането не води автоматично младите хора в библиотеките. Затова се иска познаване на нуждите и интересите на младите хора (което е задача практически невъзможна!) и цялостен подход в привличането и задържането им.
Сътрудничеството с различни социални актьори според мен е ключово. Да, вероятно библиотеките у нас нямат достатъчно средства за допълнителни дейности, нито знанията и уменията за привличане на млади хора, нито достъпа до тях. Но никой не е казал, че трябва да правят тези неща сами – бизнесът може да подкрепя дадена инициатива в библиотеката, а младежки организации и групи могат да предложат интересни за младите хора идеи, общината може да предложи достъп до определени групи и така нататък.
Теб лично какво най-много те впечатли в посетената/посетените библиотеки? С какво се отличават от нашите?
Две неща. Едното е усещането, че младежите, които видях в библиотеките, се държаха непринудено и като у дома си – чувстваха се комфортно. Това не означава, че не се пази ред – там, където трябва да е тихо, е тихо. Но библиотеката не е стерилното и силно институционализирано място, където да влезеш, да свършиш работа и да излезеш набързо. Читателите, млади и не само, владеят мястото.
Второто нещо, което ми направи силно впечатление, беше една реплика на библиотечен служител в библиотеката в Скандичи. А репликата беше следната: „Стараем се да сме експерти както по книги, така и по местната общност“. Това казва много.
Възможно ли е, по твоя лична и експертна преценка, библиотеките в България да станат привлекателно място за младежите? Какво е необходимо да се промени?
Убеден съм, че е възможно. Но също така не смятам, че имаме магическата формула – понеже такава не съществува. Все пак има някои неща, които според мен е важно да се направят и споменах повечето от тях – библиотеките трябва да станат проактивни в привличането на млади хора, а не да декларират със съжаление, че младите хора не четат. Трябва да се положат усилия обслужването и пространствата да се организират така, че младите хора да усещат мястото като свое. Като цяло трябва да се скъси дистанцията между младия човек и библиотеката и да се премахне усещането за „власт и подчинение“. Именно и заради това е важно да се работи в посока сътрудничество с най-различни, дори на пръв поглед непривични партньори. Фен-клубове на сериали (много от които правени по книги)? Компании за електронни игри? Графити групи? Геймъри, хипстъри, активисти, анти-глобалисти, поп-фолк фенове? Защо не? Библиотеките, както и всички останали структури, които работят с млади хора (включително ние от неправителствените организации) трябва да излезем от клишетата и да предлагаме дейности, услуги, послания и форми, от които младите хора се нуждаят и интересуват, а не такива, от които си мислим, че трябва да се нуждаят и интересуват. И не на последно място, би било добре, ако всичко това се случва в рамките на цялостна публична политика, подплатена както с необходимите средства, така и с необходимото разбиране и подход.
