Може ли да го кажа? Е, добре: „Войната на марките“ на Дейвид Д’ Алесандро е от типа „всеки-комуникатор-трябва-да-има“. И тук ще обясня, защо статусът ми в „Читалнята“ е „Имам си няколко любими БГ издатели и Деси Бошнакова е между тях.“: трудно е да се намери професионална книга, която да не е пълна просто с безсмислени изречения и общи приказки, а това е поредното не-такова издание от ROI.
И не защото Д’ Алесандро пише особено интересно (дори намесата на редактора му Мишел Оуенс не е направила книгата по-интересна), а защото книгата е пълна с примери. Не просто съвети как да засилите разпознаваемостта на своята марка (като рекламист или като мениджър), а примери от случили се кампании, най-вече в света на спортното спонсорство.
Истината е, че може би нямаше да харесам толкова тази книга, ако само броени дни след като я бях прочел, не ми се бе наложило да се сблъскам на практика с всичко това, което Дейвид Д’ Алесандро е написал за спонсорирането (sponsoring е терминът, който професионалистита са внесли като жаргон дори у нас). И това, че преговорите с организаторите са тежки (няколко примера в книгата), и това, че понякога няма смисъл да си спонсор на събитие, което не кореспондира с марката ти (няколко примера в книгата), това, че рекламният бизнес е мноого мръсно нещо (разбира се, няколко примера в книгата).
Много е хубаво, че „Войната на марките“ не е само за спонсорствата, а за рекламата като цяло. Авторът (директор в американската „Джон Хенкок“, предполагащо да разбира много повече от финанси, отколкото от реклама) прави кратка лекция за това какво е най-важното в една реклама. И вероятно това не трябва да ни учудва – застрахователната компания е спонсорирала толкова много спортни прояви през последните 20 години, респективно Д’ Алесандро е взел толква много управленски решения (и то за сериозни суми), че едва ли е учудващо позиционирането му като един от най-големите експерти по спортен маркетинг в Щатите.
Книгата се състои от „10 правила за създаване на марка победител“, но всъщност всяка от десетте глави е пълна със съвети в императив, даващи начало на отделните подглави, където тези съвети са добре аргументирани и… подкрепени с примери. Това май не е маловажно и определено ме кара да дам за „Войната на марките“ определението от първия ред.
