Още в началото на историята разбираме, че Лидия – любимата дъщеря, е мъртва и до самия край ще се питаме къде са корените на тази малка за човечеството, но огромна за семейството, трагедия?
„Как бе започнало това? Като всичко – от майките и бащите. Заради майката и бащата на Лидия, заради майките и бащите на майка й и баща й. Заради това, че преди време майка й бе изчезнала и баща й я върна вкъщи. Заради това, че повече от всичко друго майка й бе искала да се отдели, заради това, че повече от всичко баща й бе искал да се впише хармонично в средата. Заради това, че тези неща бяха невъзможни.“
Но защо? Защо възрастните са склонни да бъдат прекалено заслепени от самите себе си, без дори да подозират? Как едно дете може несъзнателно, но доброволно да се превърне в затворник, чиято присъда е всеки ден да откупва мечтите и амбициите на своите родители; да им осигури щастието, което те не са могли да си вземат сами от живота?
Въпросите за крехкия баланс на семейните взаимоотношения в един смесен брак и за жертвите на борбата срещу малоумните предразсъдъци на едно дебилно общество, където човек е преценяван по външния си вид, получават своята мотивирана интерпретация в дебютния роман на Силест Инг „Всичко, което не ви казах“ (изд. „Авлига“).
Историята на семейство Лий е добре измислена и добре разказана. Инг умело ни води в миналото, настоящето и бъдещето на един дом, разкъсван от неосъществени стремежи, където всеки жест има своето друго значение, а децата са заложници на родителската неудовлетвореност.
Но господин и госпожа Лий не са лоши хора, както може би бихте си помислили. Те са дълбоко заблудени, а пътят към ада е застлан с добри намерения – според крилатата фраза и…. според живота.
Двамата имат съвсем противоположно разбиране за „различното“. За него да си различен значи да си отхвърлен, а за нея означава да искаш повече, да бъдеш повече, да си изключителен. Това дребно на пръв поглед недоразумение повлича тях и децата им в заблуда, която ражда чувство за вина, малоценност, гняв и страх, неумолимо предавани по наследство.
Балансът в семейството на Мерилин и Джеймс е толкова ронлив, че е необходима здрава връзка, която да крепи малката им вселена и да ги държи заедно. По прищявка на съдбата тази връзка е в ръцете на Лидия. Тя я оплита и я пази с жертвоготовност до деня, в който я усеща повече като примка около врата си.
След това събития и недоразумения се навързват, за да достигнат един преждевременен, но сякаш неизбежен край. Край, който е закодиран далеч в миналото, в решенията на възрастни хора, които неволно търсят изкупление за тях у децата си. В една готварска книга и в обещание, което първоначално спасява, но с годините (само)унищожава Лидия.
Колкото и да е тъжна нейната смърт, колкото и да е голяма раната, която оставя, тя разкъсва омагьосания кръг на семейството и дава път на прошката.
За съжаление, няма как да не отбележа явната липса на издателски опит, който снижава качеството и общото впечатление от този прекрасен роман. Доста ми беше трудно да взема на сериозно история, в която научих за американския „Празник на благодарността“, срещнах фамилията на един герой в три вариации и множество грешки от разнороден характер. Опитах се да се абстрахирам от неточностите и продължавах да чета само защото историята си заслужаваше. Но книгата е продукт и съм уверена, че българските читатели заслужават най-високото качество.
Надявам се младото издателство „Авлига“ да продължава с добрата си селекция, но да повиши стандартите на преводаческата, редакторската и коректорската работа, за да бъдем по-доволни читатели на книгите му.
