„Добре дошъл, Ужас,
че някой ще прочете това
и ще види колко струваш.“
„Втора кожа“ (изд. „ICU“) е книга без предисловия. Без бавно въвеждане в привидно щастливо детство и внезапен сюжетен обрат, както правят авторите на романи. Малката червена стихосбирка на Катерина Стойкова е тук – ще ви възмути, ще ви разплаче, ще ви разгневи.
Често ще чувате, че „Втора кожа“ е книга за домашното насилие. Така е, но дявол да го вземе, тя е и много повече. Тази книга, за разлика от статистиката по вестниците и опорните точки на итернет троловете, не е теоретична. Това е биография, изповед, предупреждение. Книга, в която ще се разпознае не просто всяка четвърта жена в България – онази същата от статистиката. Ще се разпознаят и майките, и дъщерите им. Ще четат чуждите думи, чужди спомени, а ще ги чуват изречени с познати и обични гласове и ще ги виждат в главите си. Само че лицата на героите ще са други, далеч по-познати. Далеч по-близки.
Защото над насилието у нас тегне зловеща омерта, която го защитава и оковава във вериги от мълчание жертвите. И да, постепенно ги превръща в съучастници. Тази омерта много често се предава от поколение на поколение, заедно със семейните истории и традиционните ценности.
Когато се опиташ да говориш за тези неща, другите се чувстват неудобно. Е, „Втора кожа“ ще накара много хора да се чувстват неудобно. С тази малка книга от едва осемдесет страници Катерина Стойкова и „ICU Publishing“ правят за жените повече, отколкото изобщо е правено по нашите географски ширини. Излизането й съвпада с политически интерес и опит за обществен дебат по темата за домашното насилие и тормоз, но всъщност тази книга e повече от политическа позиция.
Тя е всичко, което носиш в себе си – целия страх, отчаяние, вина, вина, вина и още вина. В нея дреме прошката, която не можеш да не дадеш, защото, колкото и да мразиш, все пак обичаш. Всеки стих в тази книга, всяка дума може да бъде четена не само като литература, но и като психология. Всеки шамар в миналото е оставил отпечатък върху човека, който си днес. Дори и тези, които си забравил. Oсобено силно тe.
Стилът на Катерина Стойкова е все така лапидарен, обран и стегнат. „Втора кожа“ е като писмо, което пренаписваш отново и отново. Личи си, че финалната стихосбирка е палимпсест – под съвършеното оформление и нови, бели страници, личат редакции, задрасквания и години обмисляне на всяка дума. Това е една смела книга, която се изправя срещу поколения мълчание с категорично „не“.
Изключително смело, изключително трудно и изключително важно „не“, което има силата да промени бъдещето. И може би – да излекува раните от миналото.
Ако смятате, че ваш познат е жертва на насилие, опитайте се да помогнете или потърсете помощ. Горещата телефонна линия за хора, пострадали от насилие: 02/981 76 86
Не подминавайте списъка ни с 10 книги за домашното насилие, както и ревюто ни за „Как наказва Бог“.
