Помните ли, когато ви разказвах за „Игрите на глада“ и предричах, че продължението ще бъде потресаващо? Е, бях абсолютно права. И потресващо дори не е подходящата дума, просто защото не е достатъчно огнена, за да опише тази книга.
Историята започва там, където приключиха Игрите на глада. Катнис няма избор – играе щастливата малка победителка пред камерите и се опитва да запази остатъците от живота си. Но Капитолът иска отмъщение.
Защото в една битка без правила, Катнис е играла по своите. Правила, които включват понятия като чест, приятелство и лоялност. Правила, които Капитолът не харесва, правила, на които Катнис няма право. И за наказание те я изпращат отново на арената. И са решени този път тя да не излезе жива оттам.
Но са подценили силата на симовлите. На едно момиче, което в отчаянието си, в желанието си да запази своята човечност предизвиква системата. Което отказва да се тъпче и повръща насила, когато децата, с които е израснала гладуват до смърт. Подценили са нуждата на хората в Панем от надежда. Подценили са готовността за бунт. Всъщност тук може би говорим не толкова за готовност, колкото за безизходица. Кога прекрачваш линята, която разделя реда от правилата, примирението от бунта? Не, не е, когато си заплашен от смърт. Защото смъртта е изход и спасение. Но когато осъзнаеш, че след теб остават живи хора, които ще са подложени на същите и по-тежки мъчения, когато проумееш, че единственият начин да спасиш хората, които обичаш, е да ги накараш да минат през огъня, през пожара, през пепелището. И когато на неочаквани места намериш приятели и съюзници, които са готови да пожертват себе си в името на твоята цел.
Катнис никога не е имала намерени да прави революция. Малките й, всекидневни, свързани с оцеляването, бунтове не са подготовка за огромна, мащабна промяна. Но има хора, за които съдбата е избрала много по тежка и трудна мисия, отколко те някога са си представяли. Съдбата на Катнис е да се превърне в сойка-присмехулка, която ще се подиграе на системата и ще я срине от самите й основи, ще превърне ужасяващият кръвен данък, който представлява риалити шоуто „Игрите на глада“, в сърце на бунта. Дори без да го съзнава, насочвана от хора, видели потенциала й не само на боец, но и на символ.
Финалът на книгата отключва в теб гняв, болка, съчувствие. И едно желание – за още, още от историята на Катнис Евърдийн, на Хеймич, на Пийта и Гейл. Желание да видиш Панем смачка, Капитолът изтрит от лицето на Земята, а президентът Сноу, с неговия дъх на кръв и рози, наказан за престъпленията си.
През август излиза последната книга от поредицата. И по начина, по които Сюзан Колинс прикова вниманието ми още от първото изречение на „Игрите на глада“, съм сигурна, че ще бъде възпламеняваща.
Вижте и трейлъра на филма по втората част от поредицата:
