Янита Гуркова живее в канадския град Калгари вече 21 години. Работи в обществената библиотека и е част от инициативата „Престъпление е да не четеш“, организирана съвместно с местното полицейско управление. Влюбена в литературата, тя завършва „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и следва мечтата си да стана учител по български език и литература. През 1999 година обаче съдбата променя пътя ѝ и тя се озовава в Калгари. Завършва Applied Child Studies – специалност, която обединява детско образование, психология и социални науки. Работи по проекти с нестопански и общински организации, но остава истински увлечена от работата си в библиотеката. Нарича я „connecting the dots“, пречупена през „връзката между литература, обучение, взаимоотношения, вдъхновение, любознателност“.
В Деня на професионалния празник на библиотечните и информационни специалисти – 11 май, Янита ни разказва как библиотеката може да доизгражда хората и да осмисля ежедневието им.
Поздравления за смелата инициатива „Престъпление е да не четеш“ , която сте стартирали в библиотеката. Разкажете ни малко повече за нея, от къде се появи идеята да работите заедно с полицията и как служителите на реда приеха това предложение?
След излизането на редица академични проучвания и твърдения, че съществува връзка между неграмотността и престъпността в определени слоеве на обществото, Библиотечната система в Калгари (Calgary Public Library) излиза с предложение за много интересен проект, който да адресира този проблем. Предпоставки за неграмотността в ранна училищна възраст често се наблюдават сред семейства и общества с нисък доход и други рискови фактори. Интересен е фактът, че децата, които живеят в такива общности, много често имат негативно отношение, страх и не много добре изграден имидж за хората на закона и по-конкретно полицаите. За да промени тези нагласи, библиотеката в Калгари решава да обедини усилията на три институции – полицията, образователната и библиотечната система. Да, точно така – полицията. Името на проекта е „It’s a Crime Not to Read“ или „Престъпление е да не четеш“ и идеята за него е интересна, иновативна и смела.
Вече повече от 10 години програмата „Престъпление е да не четеш“ се провежда веднъж месечно в над двадесет училища в града. Библиотекари и полицаи посещават за час ученици между II и IV клас, за да им четат, разговарят на теми, които вълнуват децата и пораждат любов към четенето и уважение към служителите на реда. Това е един много естествен процес и затова има и резултати. Може да си представите какво означава за едно дете от II или III клас да види в училищната си стая униформен полицай, който разговаря нормално с него и му чете забавни книги. Обожавам посещенията ми в училищата, където в екип с няколко полицая и учители, ръка за ръка, избираме подходящи теми, автори и заглавия, които да представим на децата и повишим интереса им към четенето и книгите.
Служителите на реда четат забавни детски книги, отговарят на въпроси и неусетно стават любимци на децата, техни съмишленици и пример за подражание. На тези срещи носим много книги от библиотеката, предимно популярни заглавия и ги оставяме в класната стая, за да могат децата да ги четат до следващия път. На една от последните срещи полицаите доведоха в училището и кучето Уебър, който работи към полицията и по-конкретно с Victim Assistance Support Team/ Екип за подкрепа на жертви на насилие. Децата се запознаха с него, задаваха въпроси, говорихме за животни с професии, за нехудожествена литература, колко интересни книги има по темата и пяхме песни за кучета. По този начин лека-полека някои стереотипи се пречупват, любопитството на децата се повишава, както и желанието им да четат, да бъдат добри хора, приятели и съвестни граждани на това общество. Ей така, на шега, може би наистина да ни повярват, че е „Престъпление да не четеш“.
Срещите провокират ли децата да станат читатели на библиотеката?
Това е целта на тази инициатива – да запалим искрата на радост, любопитство и интерес към книгите и четенето. И аз виждам, че това се случва, защото с всеки изминал месец, когато посещаваме училището, въпросите за книги се увеличават, а също и поръчките да донасяме определени книги. В тази програма е включено и вечерно посещение на кварталната библиотека, на което е поканено цялото семейство на пица парти и това е една възможност всички да си извадят читателски карти. По всякакъв начин се опитваме да доближим хората до книгите и до различните услуги и ресурси, които библиотеката предлага, а те на са никак малко. Но е важна тази първа крачка и достъпът до информация. Искам да подчертая, че не може институция като библиотеката, която е градивна за това общество, да изхожда от разбирането, че гражданите имат информация за всичко. Точно обратното, ние не чакаме хората да дойдат при нас, а напротив – ние протягаме ръка, информираме, посещаваме училища, детски градини, организации, фестивали, улични събития, какво ли още не, за да се заявим, че ни има, че имаме книги и предлагаме тези книги, знания и услуги безплатно на всички жители на града.
Питате ме как полицаите приемат тази инициатива – с ентусиазъм, отговорност и любов. Полицаите отговарят на различни въпроси, избират за децата книги, които да им четат, и така изграждат вяра и разбиране в учениците, че полицаите са добронамерени, достъпни и значими за нашето общество.
Какво четат децата в Калгари?
Трудно е да отговоря еднозначно на този въпрос, защото зависи от възрастта и интересите на детето. Но аз виждам всекидневно как от библиотеките се заемат книжки за бебенца, тези с твърдите страници. Децата от детската градина и предучилищна възраст, заедно със своите родители избират и пълнят чантите си с картинни книги. Предпочитат и заглавия от секциите за „животни“, „динозаври“, „неща, които се движат“, „принцеси и змейове“. По-големите пък много обичат да четат нехудожествена литература и различни енциклопедични книги, но поднесени забавно и интересно. Например „Енциклопедия на най-абсурдните неща“, в която могат да прочетат за най-грозната риба в океана. Четат се и детски романи и поредици, комикси, графични романи и манга. Важно е тук да споделя, че читателската карта за жителите на град Калгари е безплатна и доживотна. С нея може да се наемат до 99 артикула (книги, филми, списания, аудио книги ) по едно и също време.
Кои са най-успешните ви кампании и събития за насърчаване на четенето сред тийнейджърите, тъй като тяхната група е сочената и за „най-нечетящата“?
Конкретно моята работа в библиотеката в Калгари е насочена към развитие на грамотността при най-малките и повишаване на интереса им към книгите и четенето, но имам наблюдение и допирни точки и с тийнейджърите. Провеждат се различни и интересни инициативи, насочени към тяхната възрастова група, и мисля, че са успешни.
Всяка година през май библиотеката започва кампания по програмата Ultimate Summer Challenge, по време на която чрез интерактивни презентации запознаваме децата с нови и интересни книги, разясняваме им как могат да участват в тази лятна програма за четене и какви награди могат да очакват. Тийнейджърите на възраст от 12 до 17 години се включват чрез мобилното приложение Beanstack. Това е програма, която персонализира препоръките за книги на всяко дете и стимулира четенето. Младежите виртуално участват и изпълняват различни предизвикателства и креативни проекти, четат книги, а това им носи точки и шансове да спечелят награди. Също така, през цялата учебна година, тийнейджърите могат да се включат в различни програми и инициативи като “Teen writing café”, “Level Up! Gaming club”, “Teens create” и други. Тийнейджърите имат възможност да участват и като доброволци в различни образователни програми за по-малките. Идеята е те да бъдат модел за поведение на децата и да стимулират любознателността им. Но всъщност влиянието е двустранно, защото това стимулира в младежите отговорност, лидерство, инициатива и други важни качества.
Дълго време водех една програма, която се казва „Reading Buddies”/ „Другари в четенето“, където всяко дете между от I до III клас има за помощник младеж между VII и XII клас. Работихме по конкретна тема, водихме дискусии, трябваше заедно да търсят книги по дадена тема, да ги четат и да завършат креативен проект. Тази програма беше много успешна и полезна и за малките, и за големите. Изпитвах пълна удовлетвореност и радост да ги наблюдавам как работя заедно, да виждам тийнейджърите как се престрашават да водят урока на места вместо мен и да печелят вниманието на малките. Истински успех.
Ако има друг интересен проект, по който сте работили, можете да ни разкажете за него.
Разработвам една моя лична инициатива, в която пренасям опита и знанията си от работата ми тук в онлайн формат към българските родители и деца. Всеки, който се интересува, може да последва страницата ми на във Фейсбук Yani’s Virtual Library/Виртуална Библиотека с Яни. Целта ми е да популяризирам в България една традиция от тук, която обожавам – развитието на езиковите способности на децата, интелигентността им и емоционално здраве чрез песни и рими още през първите месеци след раждането им. По тази система тук работя с родители и деца между 0 и 5 години и всекидневно виждам резултат. Едно от най-важните неща, което се развива и изгражда в най-ранна детска възраст, е връзката между родителите и детето. Тя е в основата на емоционалната зрялост, готовността му за общуване и развитието на когнитивните му умения. Изключително е важно за детето да чува гласа на майката. Дали тя пее хубаво, няма никакво значение. Важното е, че то изпитва комфорт и спокойствие. Интересно е също, че чрез пеенето речта се усвоява по-лесно от бебенцето и малкото дете, тъй като се артикулира (чува се на срички). Това задържа вниманието му за по-дълго време и по-лесно разбира казаното.
Когато се изговарят тези римички и песнички, се осъществява постоянен зрителен контакт, разменят се много усмивки, а това е безценно за детето.
Докосването също има важна роля. Римите винаги се рецитират докато майката е обгърнала детето в своя скут. По този начин любовта, изразена в гласа и физическия контакт между майката и детето, помага да се създадат връзки в мозъка на детето, които са жизненоважни за неговото развитие.
Разбира се, тези взаимоотношения са важни и за бащата, баба и дядо и всеки друг възрастен човек, който е част от живота на малкия човек. Честото заиграване и заприказване с детето, дареното пълно внимание и споделеното време заедно оформят характер и навици, които един ден то ще прилага в учението. И учението за него ще е радост!
Хората често мислят, че библиотекарите по цял ден четат книги и пият чай. Вие по колко време на ден отделяте за четене?
Ах, колко хубаво би било, ако наистина беше така! Библиотеката в Калгари обаче е едно много динамично място. Посещаемостта във всичките 21 филиала е толкова голяма, че работещите са постоянно ангажирани с обслужване на своите читатели, запълване на рафтовете с книги, подготвяне на информационни табла, интерактивни кътове и т.н. Към всичко това като се добавят различните класове в библиотеките, посещенията на училища, детски градини, клубове, фестивали и много други мероприятия – ще разберете, че този образ на библиотекаря не се отнася за нашата институция. Реализиране на пълния потенциал на хората е визията на Обществената библиотека в Калгари. Ние вярваме, че постигаме това като мотивираме и приобщаваме хората в дейности и инициативи, които развиват желание за знание, а оттам и към четене. Не статичност, а движение, а чаят и кафето са в “to go cups”. В крайна сметка, нашата цел е животът на хората да е пълноценен. Искаме да видим как хората се вдъхновяват, достигат до своето прозрение и израстват! А ние сме рамо до рамо с тях по този път.
Чета задължително сутрин преди да ме грабне денят в своята лудост и вечер преди лягане. Но истината е, че през деня където и да ходя, каквото и да правя, нося книга със себе си, тъй като не се знае къде може да се появят десетина минути възможност за четене. Много обичам планините и често през уикендите покоряваме върхове с приятели. Ако знаете колко много книги са били с мен по скалистите планини.
Трябва ли децата да четат по задължение – всеки ден по 30 минути, например?
Абсолютно вярвам, че ако още от малки на децата се създаде навик за четене, те израстват като читатели. Това трябва да започне още в много ранна детска възраст. Обръщам се към всички родители с малки деца, включително и бебенца: ЧЕТЕТЕ ПО 20 МИНУТИ НА ДЕН!
Децата са нашето истинско богатство. Като родители, през първите години на тяхното развитие, ние правим всичко възможно, за да растат, да бъдат здрави и в безопасност. Но не трябва да забравяме, че също толкова важно в първите години от живота им е развитието на техния ум и дух. Това е периодът, в който детето се научава да обича и да се доверява, да говори и да слуша, да пее и да се смее. Да обича да живее! Затова и ние като родители и учители трябва да направим всичко възможно децата ни да получават тези толкова важни “съставки”. Защото ние никога не можем да върнем времето и тези незаменими години от развитието му. Всеки ден намирайте по 20 минути, които да прекарвате със своето дете в спокойствие, почивка, тишина и уют. Поставете го на коленете си и му четете. В страниците на хубава детска книжка ще намерите своето вълшебно място на уединение и обич. Нужни са само 20 минути на ден! По този начин споделено, времето с вашето дете е скъпоценно. Ще ви се отплати многократно. Ще отгледате дъщеря, която ще учи, ще мечтае и ще изгради сила в себе си. Ще отгледате син, който ще е успешен, но и който ще ви дарява с любов до края на дните ви!
Много обичам авторката и илюстратор на детска литература Розмари Уелс и нейната книга „Четете на своето зайче“ (Read to Your Bunny), която е класика тук. В тази книжка тя пише:
Четете на своето зайче често,
това са двадесет минути радост и наслада.
Това са двадесет минути лунна светлина,
и двадесет минути слънце.
Двадесет някогашни любими минути,
двадесет чисто нови минути.
Четете на своето зайче често,
и… вашето зайче ще ви чете един ден!
Задължителното четене по 15-20 минути на ден е практика в училищата тук. Всъщност не бих го нарекла задължително, а планирано. Когато децата ми бяха по-малки, в началното училище, 15-20 мин. за четене беше включено и в домашната им работа. Никога не са протестирали за това. Така се изграждат навици. Тези минути се увеличават в по-големите класове.
Какъв ще бъде следващият ви смел проект?
Не се съмнявам, че много скоро ще имам възможност да участвам в нови предизвикателства и проекти на библиотеката, защото ние се адаптираме към промените и предизвикателствата на времето, към нуждите на хората. Когато ни затвориха, още в началото на пандемията, преминах през много интензивно обучение, за да водя класовете си за деца и техните родители онлайн. Представяте ли си, едночасов урок с бебенца през ZOOM! Бях настроена доста песимистично, но последните две години продължавах тези онлайн уроци, те бяха винаги препълнени и много успешни. Преминахме през две много дълги и непредвидими години. Само преди месец, библиотеката възстанови всички класове, събития, услуги, инициативи да се случват на живо. Но си давам си сметка за пропуснатото, трябва да се създават наново навици у хората, може би трябва да променяме часовете на някои инициативи, формата и структурата на други и т.н. Мисля, че този процес на преход към толкова дългоочакваната „нормалност“ сам по себе си е един смел проект.
Какво според Вас липсва на библиотеките в България, за да се превърнат в любимо място на децата и порасналите читатели?
Мисля, че този въпрос трябва да се задава от ръководството на библиотеките към децата и порасналите читатели. В техните отговори може да се намери най-важната информация за това как да се планират дейността и услугите на една българска библиотека. Тази информация да се споделя с управниците на общините, политиците и всички, от които зависи бъдещето на библиотеките в България. Новата Централна библиотека в Калгари отвори врати на 1 ноември 2018 година. Това беше един голям проект, по който се работи близо десет години. Единствено, за да разберете какво е отношението на Общината към книгите и обучението тук, ще споделя с вас, че разходите по построяването на библиотеката достигнаха 245 милиона долара.
Много е важно да се черпи опит и от други библиотечни системи, като тази за която аз работя, например. Наблюдението ми е, че българските библиотеки имат нужда от промяна, защото разказите ми за библиотеката тук, предизвикват много реакции, коментари въпроси, мнения. Това само по себе си говори много, а именно че в България хората имат нужда и ценят тази институция – библиотеката.
Как си представяте библиотеката на мечтите си?
През последните 7-8 години станах свидетел и участник в една голяма трансформация на нашата библиотечна система в града. Освен традиционните услуги ние си поставихме за цел да се превърнем в институция на хората и за хората (ако мога така да се изразя). Място, в което да се срещат, да споделят идеи, знания и опит. Място, където хората се вдъхновяват, променят и израстват. Читателската карта е безплатна, не се плащат глоби за закъснели книги и други материали, всеки може да наема до 99 различни артикула в едно и също време, картата съдържа кредит и за безплатно принтиране и фотокопиране. Читателската карта дава безплатен достъп и до дигиталната библиотека, до наемане на зали и стаи за срещи, образователни класове. Може би аз работя в библиотеката на мечтите си?! Най-важното е една библиотека да е в крак с времето и да се променя според нуждите, интересите, ежедневието на хората, които обслужва.
