Срещата с автор, на когото се възхищаваш, е винаги вълнуваща, дори в онлайн среда. Имах безценната възможност да разговарям с Яп Робен, нидерландският писател, чийто роман “Летният брат” бе номиниран за международния Букър. На български той се появи в края на януари с логото на издателство ICU, прекрасния превод на Мария Енчева и въздействащата корица на Живко Петров.
С точност до секунда, Робен се включи в Zoom и почти веднага моето притеснение дали ще трябва да измъквам отговори с ченгел, дали ще успея с въпросите си да провокирам разказ за истински важните теми, които книгата засяга – се оказа излишно. Щедър в отделяне от личното си време, приятелски настроен и усмихнат, нидерландецът ме накара да забравя, че ни делят няколко хиляди километра. Мисля си, дори имам вътрешното убеждение, че се усеща, когато насреща си имаш добър човек – и именно това чувство пробуди у мен Робен. Всъщност усетих го още когато четях “Летният брат”.
Самият автор казва за произведението си: „Летният брат“ разказва историята на двама братя, които се учат на обич един към друг, въпреки че единият не може да говори, а вътрешният му свят е като на малко дете.
Книгата има изкусен и измамно семпъл стил, с болезнена откровеност разкрива психологията на героите и разбива на пух и прах куп теми табу. Не са много литературните творби с главен герой човек с умствено и физическо увреждане, който по съвсем лишен от драматизъм начин да ни описва вътрешния му свят. “Летният брат” ни учи на приемане на това, което ни плаши, защото го показва тъкмо такова каквото е – просто различно. Думата различие не бива да има добра или лоша конотация, нито дори да се възприема като нещо специално. Различието е най-естествената форма на биоразнообразието.
снимка: Charlie de Keersemaecker
„Мисля, че повечето хора не са имали контакт с хора с умствени или психически увреждания в ежедневието си, и когато това се случи, те изпитват страх от тях или просто не искат да ги поглеждат, когато ги видят на улицата. Защото най-вероятно се чувстват неудобно. А за мене беше лесно да съм около тях и да общуваме. Бях свикнал. И това, което искам да постигна в книгата, е след като човек я изчете, да се почувства малко по-удобно“, обясни нидерландският писател. Той разказа, че неговата толерантност и липсата на всякакви предразсъдъци към различията в хората се корени още в неговото детство, докато родителите му са работили в дом за хора с умствени и физически увреждания.
„Имам много кратки спомени от моето детство, свързани с времето, което прекарвах с родителите ми в дома за хора с физически и психически увреждания, по-скоро си го спомням като преживяване. Бях на 4, когато те ме водеха с тях. Прекарвах там 2 или 3 дни в седмицата. Спомените ми са като малки кадри от това много странно място. Там живеят хора, които иначе няма да срещнете на басейна, в хранителния магазин. Те просто живеят там, в гората. Дори не можеш да категоризираш хората по години. В някои от моментите около тях дори съм се чувствал по-възрастен, отколкото съм“, сподели Робен.
Писателят сподели, че в изкуството и до днес има много предразсъдъци и хората с различия не са достатъчно добре представени. Според него най-естествено би било те да са включени, но не по специален начин, със задължително героизиране на тяхната различност, а просто да присъстват – така както се случва и в живота ни.
„Създаването на образи с умствени и физически увреждания не е различен вид изкуство, нито друг тип литература“, категоричен е Робен. И това смело ще бъде доказано в предстоящата екранизация по книгата. Авторът разкри, че тя вече се снима, а в някои от образите от книгата се превъплъщават актьори с увреждания.
„Ще правим филм по „Летният брат“. Избираме актьорите и екранизацията ще е готова следващото лято. Браян, Люсиен, Селма, Нино ще бъдат представени от актьори, които никога досега не са виждани във филм, но те са актьори. Обучават се в театрално изкуство и фактът, че ще участват във филма, ме прави много щастлив. Мисля, че ще бъде страхотно“, разказа Робен.
Въпреки че „Летният брат“ е чистосърдечен, нежен разказ за братска обич, не е подмината темата и за сексуалните желания и нужди, които изпитват героите. И според автора това е едно от най-естествените чувства в природата както на хората, така и на животните. Затова Робен не оставя реалността в периферията, а реализира първоначалната си заявка – ясно и детайлно да представи света на хората, оставени извън стандартите за нормалност.
Вижте още във видеото:
Можете да поръчате тази книга от сайта на ICU с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta.
