Много е приятно чувството да държиш в ръцете си издателски продукт, изпипан във всяко едно отношение. Романът на Ясмина Реза, издаден от „Факел Експрес“, уютно се настанява за четене в ръката ми. Удобен формат, чудесна корица (Яна Левиева), красив едър шрифт…. Отгоре на всичко и хубав превод (Валентин Маринов- Пело).
В началото се усъмних дали не съм се объркала, че това всъщност са разкази, а не роман – дотолкова несвързани ми се сториха първите две глави. Обърнах се за помощ към задната корица, на която авторката услужливо обяснява, че отделните глави са „напълно автономни“ , като „мъниста на гердан“. Само след още 20-30 страници мънистата започнаха да се нанизват. Героите на монолозите са свързани помежду си, но всеки осветлява по такъв начин своята част от историята, че на пръв поглед трудно се долавя връзката. Тъй като Ясмина Реза е автор на много театрални пиеси, ми хрумва образно сравнение: представям си сцена, потънала в мрак. Прожекторът осветява един актьор, след което угасва, после осветява следващия. Виждаме отделни точки по сцената, но не и цялата картина.
Към средата на книгата вече разбирам, че става дума за няколко семейства и за това как оценяват своя живот. Мерят щастието си, всеки по своята скала. Успеха и провала – също. Галениците на съдбата – обект на завистта на познатите си, разкриват дълбоко усещане за несъстоялост и разочарование, а досадната съпруга е изненадващо очарователна за чуждия мъж. Няма поука, няма изводи. Просто едно внимателно вглеждане в ежедневието, деликатно повдигане на завесата на семейния бит и напомняне за крехката паяжина от човешки връзки и сложни взаимоотношения зад паравана на скуката и навиците.
Прозата на Реза е по френски елегантна, с точната доза пикантност. Психологизмът не се натрапва, също и емоциите. Като пресен френски кроасан с хрускава коричка, ухаещ на масло – няма да задоволи глада ви, но ще събуди сетивата ви.
