„Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал живота си върху гърне със злато и се молел за дребни пари на всеки минувач, без да подозира, че богатството му е точно под него през цялото време. Твоето съкровище – твоето съвършенство – вече е вътре в теб. Но за да го поискаш, трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето.“
„Яж, моли се и обичай“ е роман, показващ ни, че винаги има и по-добър път, макар и отклоняващ се от нашите представи. Елизабет Гилбърт разказва историята си толкова умело и увлекателно. Поради това често може да се случи да загубим представа за времето и да се пренесем в ежедневието на героинята. Елизабет (накратко Лиза) търси отговорите на живота в различните краища на света. Поради стеклите се в живота й обстоятелства, тя получава възможността да сбъдне мечтата си – да посети Италия, Индия и Индонезия. Времето, което отделя за тези места, е година; година в която опознава света, опознава хората и себе си.
Лиза е човек, чиято цел в живота е да пътува. Замесена е от това тесто, което не смята, че животът е посвещаване.
„Мисля, че хората имат деца по всякакви причини – понякога заради истинско желание да отгледат и да видят как израства живот, понякога поради липса на избор, друг път, за да задържат партньора си или да оставят наследник, а в някои случаи изобщо не го обмислят. Не всички причини да имаш деца са еднакви и не всички са непременно самопожертвователни. Както и не всички причини да нямаш деца са еднакви. Нито пък всички са егоистични.“
Лиза ни го показва много ясно. Тя не е егоист. Нейното „дете“ е животът. В Италия тя го научава да цени всяка хапка, да изпитва наслада от всеки аромат. В Индия – опознаването на Бог и начините за общуване с Него. В Индонезия – какво е истинска, безпределна любов и безкомпромисно приятелство.
Самата книга дава много отговори, и то на въпроси, които си задаваме често. Освен това дава отговори и на такива въпроси, които ни е страх да си зададем. Представени са редица начини за себеопознаване и себеобичане и чак когато ги постигнем, бихме могли да се отдадем на друго човешко същество.
Ако се питате „Какъв е моят път?“, „Каква е моята цел?“, „Какво мога да постигна?“, „За какво съм благодарен?“, или просто искате да надникнете в обществата на различни култури, тази книга е за вас.
