Винаги съм вярвала, че едни от най-интригуващите истории около нас са скрити в сградите, които ни заобикалят. Безмълвни свидетели на всевъзможни случки, срещи, лични драми и политически перипетии, сградите сякаш остават, за да може после сами да се превърнат в част от историята. Да бъдат онзи символ или просто напомняне за дадено време, за определени емоции, за конкретни хора. В този ред на мисли винаги съм си представяла, че местата, които събират повече хора, успяват реципрочно да съберат и повече истории, затова всички гари, кафенета, хотели, библиотеки са много атрактивни не само за професионалните разказвачи, но и за нас, обикновените любители на интересни истории.
Този текст е разказ именно за трансформацията на едно такова място – занемарена стара железопътна гара в сравнително малкия полски град Румя, която след основен ремонт от 2014 година отваря врати и като “Гара Култура” (Stacja Kultura). Сградата събира на едно място функциите на железопътна гара, обществена градска библиотека и културен център, обслужващ както местните жители, така и всички туристи, които пътуват към полското крайбрежие.
С модерен и функционален дизайн обновената жп гара е основна причина в града да се повиши броят на хората, които ползват услугите на градската библиотека. По думите на директора на Stacja Kultura Кристина Ласкович броят на жителите на Румя, които посещават всички четири филиала на градската библиотека, се е увеличил от 16% през 2013 година до близо 26% през 2016.
“Изглежда хората обичат да прекарват време в уютни места, които ги привличат и им показват, че четенето в библиотека не е притеснително, а много интересно”, споделя още Ласкович.
Библиотеката заема около 80% от пространството в сградата, което е около 1500 кв. м. Идеята за обединяването на отделните функции под един покрив е да се освежи пространството и да се оптимизира, така че да служи както на пътниците от влаковете, така и на ползвателите на градската библиотека.
Модерната библиотека – културен център на Румя е проектирана от архитектурното студио Sikora Wnętrza от Гданск. Използваните черни и червени детайли в интериора се свързват с цветовете на старата железопътна инфраструктура на страната – гарите и локомотивите на влаковете. Ако се вгледате още по-внимателно в рафтовете с книги, ще забележите, че те напомнят железопътни релси.
Триетажната библиотека има топла връзка с чакалнята на гарата, кафене и малко бистро. По този начин, докато чакат за своя влак, пътниците могат да заемат книга, да сърфират в интернет или да прочетат вестник без да напускат сградата.
Развитието на библиотеката е финансирано от Института за книгата (Instytut ksiazki), създаден от Министерство на културата на Полша с цел да популяризира полската литература в чужбина и да насърчава четенето и използването на библиотеките в страната. Проектът за жп гарата – библиотека наскоро беше отличен и с награда в една от категориите на Наградите за интериорен дизайн на библиотеки, които се връчват всеки две години от Американската библиотечна асоциация (ALA).
Тази история подобаващо трябва да завърши с галерия, но преди това ми се иска само да напомня, че разстоянието между София ( както и всеки друг град в България) и Румя е по-малко от 2000 километра – нищожно за съвременния свят, около 2-3 часа със самолет. Разстоянието между визията как да се поддържат библиотеките и какво да се случва със сградите, които постепенно губят силата на своите първоначални функции, е в пъти по-голямо и сякаш непреодолимо.
В България вече с лека ръка не само унищожаваме железопътните гари, които често са истински архитектурни богатства, но и напълно неглижираме библиотеките. Повече от 25 години няма нито една построена нова или изцяло реновирана обществена библиотека, библиотечните фондове не се обновяват регулярно с нови книги и функцията им на модерни центрове за знание и информация е основно на хартия. Тъжни равносметки, които само читателите имат шанса да променят, ако поискат.
