Аууу, напаст. Че и в три част. А „Аууу“-то е заради вампирите. Разбрах, че книгата е за вампири едва на 100-та страница, но пък това донесе и огромна част от чара на дочитането. „Заразата“ на Гийермо дел Торо и Чък Хоган е първата книга от трилогията „Напаст“ и е всъщност един много ранен тийзър на филма, носещ същото име. Но пък какъв тийзър…
Тази книга отново ни връща в истината за вампирите – че не са някакви разлигавени полуромантични същества, чудещи се как да се сбият с поредния върколак, а са онези противни кръвожадни чудовища,чудещи се… как да захапят поредното човешко гърло. Разбира се, сега сме XXI век и няма да е модно да се забиват дълги вампирски резци. Кръвта се пие с дълго жило, а вампирското у жертвата не е плод на самото ухапване, а на заразата, която се пренася с него.
Ендопаразити, бяла кръв, изсмукване на вътрешни органи и всякакви други гадории, които можете да се досетите. „Заразата“ е заразяващо динамична книга за истински вампири, която ще ви държи будни дълго време. Не от страх, разбира се, а от интерес.
Развитието на действията в книгата става с доста голяма доза съспенс и дори ретардация (знам, но просто не се сдържах). Разказът се прехвърля от едно място на друго, но най-интересното е, че всяка среща с вампир е разказана по различен начин, в зависимост от това как я усеща потенциалната жертва… Както самият Дел Торо казва, всичко е малко в стил „От местопрестъплението“.
Самата книга е чудесно типографско издание, което може да се похвали с една от малкото що-годе мащабни рекламни кампании у нас. Специалният сайт е събрал някои от най-важните материали от англоезичния сайт на The Strain. Чакаме и следващите две книги от поредицата „Напаст“, като засега знаем, че втората част – ‘The Fall’, излиза на английски на 21 септември.
Първата книга (а без съмнение и останалите) е ужасно, ужасно глупава. Липсата на писателски талант на автора/авторите е наистина потресаваща. Нивото на книгата е като написана от четвъртокласник. Историята върви накъсано, нелогично, с безумно дълги описания на съвсем ненужни сцени, за сметка на това крайъгълните камъни на тази иначе идиотска история са претупани буквално в две изречения. Като цяло само хора, които намират списание Нов фолк за интелектуално четиво могат да харесат тази книга.